- Поне униформата ти стои. Брат ти се е метнал на майка ти, кльощав и слаботелесен.
Каол бе потресен от обидния начин, по който спомена майка му, но си сипа чаша чай, а после си намаза филия с масло.
- Само ще мълчиш ли? Няма ли да кажеш нещо?
- Какво имам да ти казвам...
Баща му се усмихна злобно.
- Учтивият син би попитал как е семейството.
- Не съм ти син от десет години. Не виждам защо трябва да започна да се държа като такъв сега.
Очите на баща му - изучаващи, претеглящи, преценяващи - се спряха върху меча на кръста му. Каол сподави импулса да стане и да си тръгне. Бе направил грешка, като прие поканата на баща си. Трябваше да изгори писмото, което бе получил миналата нощ. Но след като бе затворил министър Мълисън и кралят му бе изнесъл лекция как Селена е направила него и стражите му на глупаци, бе толкова уморен, че бе склонил да дойде.
Относно Селена... нямаше представа как е излязла от покоите си. Никаква. Стражите бяха на пост и не докладваха за шум. Прозорците не бяха отваряни, никой не бе минавал през входната врата. Когато попита Филипа, тя каза само, че вратата към спалнята е била заключена цяла нощ.
Селена отново пазеше тайни. Бе излъгала краля за хората, които бе убила в склада, за да го спаси. Около нея витаеха и други загадки, които трябваше да разреши, ако искаше да има шанс да оцелее от гнева и. Това, което хората му докладваха за тялото, което бяха намерили в онази уличка...
- Кажи ми какво става с теб напоследък?
- Какво искаш да знаеш? - отвърна Каол, без да докосва храната или напитката си.
Лордът се облегна назад. Движение, което някога караше Каол да се изпоти
целият. То означаваше, че баща му е решил да съсредоточи цялото си внимание върху него, да го накаже за всяка слабост, за всяка грешка.
Каол обаче вече бе пораснал и сега отговаряше само пред краля.
- Доволен ли си от поста, заради който изостави наследството си?
- Да.
- Предполагам, че трябва да благодаря на теб, задето ме домъкнаха в Рифтхолд. Ако Ейлве се вдигне, може би всички ще можем да ти благодарим.
С огромно усилие на волята си, Каол просто отхапа от хляба си и се взря в баща си.
Нещо като одобрение проблесна в очите му, докато отхапваше от собственото си парче хляб.
- Поне жена намери ли си? - попита накрая той.
- Не - отвърна Каол. Този път усилието да запази изражението на лицето си неутрално, бе още по-голямо.
- Винаги си бил ужасен лъжец - усмихна се бавно баща му.
Каол погледна към прозореца и безоблачното небе, което подсказваше, че
пролетта идва.
- За твое добро се надявам да е от благороднически произход.
- Че какво те интересува?
- Може и да си се отказал от наследството си, но оставаш Уестфол. Не може да си вземеш някоя селска мома.
Каол изсумтя и поклати глава.
- Ще се оженя за която ми хареса, все едно дали е селска мома, принцеса или робиня. И това няма да е твоя работа.
Баща му скръсти ръце пред себе си. След тежко мълчание прошепна:
- На майка ти u е мъчно за теб. Иска да си дойдеш у дома.
Дъхът на Каол секна, но той отново запази спокойно изражение и попита с равен глас:
- А на теб, татко?
Баща му погледна към него - през него.
- Ако Ейлве се надигне за отмъщение и избухне война, Аниел ще има нужда от силен наследник.
- Терин е твоят наследник. Ще се справи добре.
- Терин е учен, не воин. Такъв се е родил. Ако ейлвийците се разбунтуват, има голяма опасност диваците от Зъба да последват примера им. Аниел ще е първата им цел за плячкосване. Мечтаят за това от много време.
Каол се запита колко ли струва това признание на гордостта на баща му. Част от него се наслади на момента.
Като цяло обаче му бе омръзнало от страдания и омраза. А и след като тази Селена, която познаваше, си бе отишла, и дошлата на нейно място бе дала да се разбере, че по-скоро би изяла горещи въглени, отколкото да бъде с него, той вече нямаше сили. Затова само каза:
- Мястото ми е тук. Животът ми е тук.
- Народът ти има нужда от теб. И ще продължава да има нужда от теб. Как може да си такъв егоист, че да им обърнеш гръб?
- Ами както ми обърна гръб баща ми.
Баща му се усмихна. Студено, жестоко.
- Ти опозори семейството си, когато се отказа от титлата. Опозори мен. Но се оказа полезен. Престолонаследникът разчита на теб. Когато Дориан стане крал, ще те възнагради, нали така? Може да направи Аниел херцогство и да ти даде достатъчно земи, че да съперничиш на Перингтън и на неговото владение около Морат.