- Затова ли е всичко, тате? Не за да защитиш народа ни, а за да спечелиш земи покрай приятелството ни с Дориан?
- В тъмниците ли ще ме хвърлиш, ако ти кажа, че е и за двете? Чувам, че често го правиш с хората, които те дразнят. - Очите на баща му светнаха и Каол разбра, че той знае всичко. - Може би, ако го сториш, с жена ти ще обсъдим какви са условията там...
- Ако искаш да ме върнеш в Аниел, не си много убедителен.
- Има ли нужда да те убеждавам? Ти се провали в защитаването на принцесата и това създаде възможност за война. Асасинът, който топлеше леглото ти, сега иска да те изкорми. Какво друго ти е останало тук, освен още позор?
Каол удари с две ръце по масата.
- Достатъчно!
Не искаше баща му да знае за Селена и за сърдечните му проблеми. Не позволяваше на слугите да сменят чаршафите, понеже те все още носеха уханието и, понеже искаше поне в съня си да е отново до нея.
- Десет години работих, за да бъда на този пост, и няма да се откажа от него така лесно само защото си ме подразнил и ме искаш обратно в Аниел. А ако смяташ Терин за слаб, прати ми го да го обуча. Може би тук ще научи как се държат истинските мъже.
Каол отдръпна стола си от масата, като отново накара чиниите да изтракат, и се отправи към вратата. Пет минути. Не бе издържал и пет минути.
Спря се на прага и погледна обратно към баща си. Благородникът се усмихваше леко, все още го преценяваше, все още претегляше колко полезен може да му бъде.
- Заговориш ли я... не, погледнеш ли я - предупреди Каол, - ще те накарам да съжаляваш, че си се родил. Все едно дали си ми баща, или не.
И макар да не изчака отговора му, на Каол му се стори, че някак е паднал в капана му.
37
Нямаше кой да свърши тази работа, не и ейлвийските войници и посланици, които все още бяха на път, за да вземат тялото на Нехемия и да го отнесат до кралската гробница, където му бе мястото. Когато Селена отвори вратата на стаята, която тогава я бе посрещнала с вонята на кръв и болка, видя, че някой е почистил всички следи от насилие. Матракът бе махнат. Селена спря на прага и загледа рамката на кревата.
Може би щеше да е най-добре да остави притежанията на Нехемия на хората, които щяха да я отнесат в Ейлве. Дали обаче те щяха да бъдат нейни приятели? Само при мисълта, че непознати могат да пипат нещата u и да ги опаковат като най-обикновени предмети, я изпълни с гняв и тъга.
Бе почти толкова ядосана, когато по-рано днес влезе в собствената си гардеробна, за да разкъса всички рокли, обувки, туники и наметала и да ги хвърли в коридора.
Изгори дрехите, които u напомняха най-много за Нехемия - роклите, които бе носила по време на техните уроци, закуски и разходки из замъка. Чак когато Филипа дойде да u се скара за пушека, Селена отстъпи и u позволи да вземе оцелелите дрехи и да ги раздаде на бедните. Бе твърде късно обаче, за да спре изгарянето на роклята, която бе носила на рождения ден на Каол.
Нея бе изгорила първа.
Когато опразни гардеробната си, тя натика кесия злато в ръцете на Филипа и u заповяда да u купи нови дрехи. Филипа само я погледна тъжно - което нарани Селена още повече - и излезе.
На Селена u отне цял час, докато подреди внимателно дрехите и скъпоценностите на Нехемия, и се опита да не задълбава твърде много в спомените, които u носеха. Или в миризмата на лотос, която се бе просмукала във всичко.
Когато затвори всички куфари, отиде до бюрото на Нехемия, затрупано с документи и книги, все едно принцесата бе излязла преди малко. Докато посягаше към първия лист, очите u се спряха на белезите по дясната u ръка - следите от ухапването на ридерака.
Документите бяха изпълнени с драсканици на ейлвийски и Знаци на Уирда.
Безброй много Знаци, някои - в дълги редици, а други - оформящи символи като тези, които Нехемия бе начертала под леглото на Селена преди месеци. Как кралските шпиони не бяха забелязали? Можеше ли да са толкова арогантни, че да не претърсят покоите u?
Събра листата на куп. Може би можеше да научи нещо за Знаците, въпреки че Нехемия бе...
Мъртва.
Нехемия бе мъртва.
Селена погледна отново към белезите на ръката си и се накани да се обърне, когато видя позната книга, заровена под купчина документи.
Бе книгата от кабинета на Дейвис.
Това копие бе много по-старо и повредено, но бе същата книга. А от вътрешната страна на корицата имаше изречение, написано със Знаците - толкова елементарно, че дори Селена го разбра.
„Не вярвай на...“
Последният символ обаче бе загадка. Приличаше на уивърна от кралския печат. Че не бива да вярва на краля на Адарлан обаче беше ясно. Тя прелисти книгата в търсене на информация.