Нищо. След което попадна на задната корица. Там Нехемия бе написала...
Можеш да видиш истината само през окото.
Бе на общия език, после на ейлвийски и на други езици, които Селена не разпозна. Различни преводи, все едно Нехемия се бе чудила дали гатанката няма смисъл на друг език. Същата книга, същата гатанка, същият почерк.
Глупост, измислена от някой благородник, бе казала Нехемия.
Тя обаче... бе ръководила групата на Арчър, към която бе принадлежал и Дейвис. Нехемия бе познавала Дейвис. И бе излъгала за него, за гатанката и...
Нехемия бе обещала, че няма да има повече тайни между тях. Бе обещала и бе излъгала. Бе обещала и я бе заблудила.
Селена сподави вика си, докато преравяше всички останали документи на бюрото и из стаята. Нищо.
За какво ли още бе излъгала Нехемия?
Само през окото...
Селена докосна огърлицата си. Нехемия бе знаела за гробницата. Ако бе давала информация на групата и бе окуражила Селена да погледне през окото в стената...
Значи също бе гледала. Но след дуела бе върнала Окото на Елена на Селена. Ако се бе нуждаела от него, щеше да го задържи. А и Арчър не бе споменал нищо за това.
Освен ако в гатанката не ставаше дума за друго око.
Защото...
- В името на Уирда! - пое си въздух Селена и излезе от стаята.
Морт изсъска, когато тя се появи на вратата на гробницата.
- Кой свещен предмет планираш да оскверниш тази нощ?
Натоварена с чанта, пълна с книги и документи, които бе събрала от покоите си, Селена само потупа черепчето, докато минаваше покрай него. Бронзовите му зъби изтракаха, когато той се опита да я ухапе.
Гробницата бе изпълнена с лунна светлина, достатъчно силна, че да вижда на нея. А там, точно над гроба с окото на стената, имаше още едно око, златно и блестящо.
Дамарис. Това бе Дамарис, Мечът на истината. Гавин виждаше само това, което е истинно...
Можеш да виждаш истината само през окото.
- Как съм могла да съм толкова сляпа? - каза Селена и пусна кожената чанта на
пода. Документите и книгите се разпиляха по камъните.
- Лесно, като гледам - отвърна Морт. Окото върху дръжката на меча бе с точния размер...
Селена взе меча от стойката му и го извади. Знаците на Уирда по острието сякаш се размърдаха. Тя изтича до стената.
- В случай, че не си разбрала - обади се Морт, - би трябвало да вдигнеш окото до стената и да погледнеш през него?
- Знам това - сопна се Селена.
Без да смее да диша, тя вдигна дръжката до вратата, докато двете очи се изравниха. Застана на пръсти, надникна и... простена.
Поема.
Дълга поема.
Селена извади пергамента и въглена, които бе натъпкала в джоба си, и преписа думата, като изтичваше до стената, докато я четеше, запаметяваше, проверяваше и записваше видяното. Чак когато завърши и последната строфа, го прочете на глас.
От Валг бяха сторени три от Портата каменна на Уирда.
Обсидиана боговете забраниха и камъка, от който се бояха.
В скръб единия положи в короната на жената любима, да я пази, когато полегне в своята клетка звездна.
Вторият скрит бе в планината, обвита от огъня и пепелищата, защитен с повелята на забраната от желанията на хората.
Где лежи третият, никой не може да каже, все едно дали го плашат, или със злато изкушават.
Селена поклати глава. Още безсмислици. Римите не съвпадаха. Дори ритъмът в различните куплети не бе спазен.
- След като очевидно знаеше, че мечът се използва за разчитане на загадката -каза тя на Морт, - защо не ми спестиш усилията и не ми кажеш какво, по дяволите, означава това?
Морт подсмръкна.
- На мен ми звучи като гатанка, която подсказва къде са скрити три могъщи предмета.
Тя отново прочете поемата.
- Но кои три? Звучи сякаш вторият е скрит във вулкан? А първият и третият... - Тя изскърца със зъби. - Каменната порта на Уирда... Какво означава това? Защо е споменато?
- Това е въпросът на хилядолетието - измърка Морт, а Селена се върна към документите и книгите, които бе разхвърляла в другия край на гробницата. - По-добре да почистиш кочината, която направи, или ще помоля боговете да ти пратят някой демоничен звяр.
- Каин те изпревари преди няколко месеца. - Тя намести Дамарис на стойката. -Жалко, че ридеракът не те отнесе от вратата, когато нахлу.
Тогава u хрумна нещо. Тя се загледа в стената пред себе си - където бе избегнала съдбата да бъде разкъсана.