- Кой махна трупа на ридерака?
- Естествено, че принцеса Нехемия.
Селена погледна към прага.
- Нехемия?
Морт изсумтя и прокле бъбривия си език.
- Нехемия е била... тук? Но аз я доведох до гробницата преди... - Бронзовото лице на Морт засия на светлината на свещта, която Селена бе оставила пред вратата. -Искаш да ми кажеш, че Нехемия е идвала тук след нападението на ридерака? Че през цялото време е знаела за това място? И ми го казваш чак сега?
- Не е моя работа - притвори очи Морт.
Още една измама. Още една загадка.
- Предполагам, че щом Каин е могъл да слезе до тук, има и други входове.
- Не ме питай къде са - разчете мислите u Морт. - Никога не съм напускал вратата.
Тя имаше чувството, че това е поредната лъжа. Той, изглежда, познаваше
вътрешността на гробницата и разбираше кога тя пипа неща, които не е редно.
- Каква е ползата от теб тогава? Да не би Бранън да те е направил, за да дразни останалите за вечни времена?
- Напълно възможно. Той имаше точно такова чувство за хумор.
Мисълта, че Морт всъщност е познавал древния крал на елфите, я накара да потрепери.
- Мислех, че имаш сили. Не можеш ли просто да спреш да говориш глупости и да ми разкриеш смисъла на гатанката?
- Не, естествено. Нима пътят не е по-важен от целта?
- Не е! - излая тя, след което избълва такъв порой от ругатни, че ако наблизо имаше мляко, то щеше да се вкисне. Селена скри листчето в джоба си. Когато се прибереше, щеше да проучи поемата внимателно.
Ако Нехемия бе търсила тези предмети и я бе излъгала, за да го опази в тайна... Селена можеше и да приеме, че Арчър и приятелите му са способни на добро, но определено не смяташе да им дава предмет със сила като описаната в гатанката. Ако вече търсеха, може би бе в неин интерес да намери предметите преди останалите. Нехемия не бе разбрала, че в гатанката става дума за Дамарис, но дали не бе знаела кои са трите предмета? Може би бе разследвала гатанката, понеже искаше да ги намери преди краля.
Дали плановете на краля не се въртяха около намирането на тези неща?
Тя взе една свещ и излезе от стаята.
- Напусна ли те изследователският дух най-сетне?
- Все още не - каза тя, докато минаваше покрай него. Щом разбереше кои са предметите, можеше да реши и да ги потърси. Макар че единствените вулкани, които знаеше, бяха в Пустинната земя, а кралят никога нямаше да я пусне на такова дълго пътешествие.
- Жалко е, че съм закачен за тази врата - въздъхна Морт. - Само като си представя в какви каши ще се забъркаш, докато решаваш загадката!
Беше прав. И докато Селена вървеше по витото стълбище, наистина съжали, че той не може да се движи. Така поне щеше да има с кого да си говори. Ако трябваше да търси къде са тези неща, щеше да се наложи да го направи сама. Нямаше никой, който да знае истината.
Истината.
Тя изсумтя. Каква бе истината сега? Че няма с кого да си говори? Че Нехемия я бе излъгала за почти всичко? Че кралят търсеше неземна сила? Че може би вече притежаваха такава? Арчър бе споменал нещо за магия извън магията. Това ли бяха тези неща? Нехемия може и да бе знаела...
Селена забави ход, а свещта премигна от влажния вятър, навял от стълбите. Момичето се сви на едно стъпало и прегърна ръцете си с колене.
- Какво ли криеш още, Нехемия? - прошепна тя в мрака.
Не u трябваше да се обръща, за да разбере кой стои зад нея, когато с ъгълчето на окото си зърна нещо сребристо да блести.
- Мислех, че си прекалено уморена, за да дойдеш тук - каза тя на първата кралица на Адарлан.
- Мога да остана само няколко мига - рече Елена. Роклята u прошумоля, когато седна на няколко стъпала зад Селена. Това изглеждаше съвсем неподходящо за кралица.
Двете се загледаха в тъмнината на стълбите. Единствено дишането на Селена нарушаваше тишината. Предполагаше, че Елена няма нужда да диша - нито да издава какъвто и да е звук, освен ако не поиска.
- Какво бе чувството? - попита тихо.
- Безболезнено - отвърна също толкова тихо Елена - и лесно.
- Беше ли уплашена?
- Бях много възрастна жена, обкръжена от децата си, техните деца и децата на техните деца. Нямаше от какво да се боя, когато часът ми удари.
- Къде отиде?
- Знаеш, че не мога да ти кажа това... - засмя се леко кралицата.
Устните на Селена потрепериха.
- Тя не умря от старост в леглото си.
- Не. Но когато духът u напусна тялото, не усещаше повече нито болка, нито страх. Вече е на сигурно място.
Селена кимна. Роклята на Елена изшумоля отново, кралицата се оказа на крачка зад нея и постави ръка на рамото u. Не бе осъзнала колко студено е това място, докато не установи, че се осланя на топлината на Елена. Кралицата не каза нищо, когато Селена отпусна лице в ръцете u и най-после заплака.