- Хм - каза дребничкият библиотекар и тръгна надолу по главното стълбище. -Повечето песни не са записвани. На кого би му хрумнало да го прави?
- Ами схоларите в Терасен би трябвало да са записали някои от тях. Едно време Оринт имаше най-великата библиотека в света.
- Едно време - отвърна Сенсел и в думите му прозвуча тъга. - Но не мисля, че някой е записвал песните им за оплакване. Поне не и по начина, по който биха го направили тук.
- Ами другите езици? Моят страж от Терасен спомена песен, която чул на различен език. Така и не разбрал какъв.
Библиотекарят поглади бялата си брада.
- Друг език? Всички в Терасен говорят общия език. Никой не е говорил на друг от хиляда години.
Вече бяха приближили кабинета. След като пристигнеха, малкият хитрец вероятно щеше да се заключи и да не му отговаря, докато Каол не му доведе Лапичка за наказание. Капитанът реши да настоява:
- Значи в Терасен няма погребални песни на друг език?
- Не - отвърна той, но се поколеба, докато го казваше. - Чувал съм обаче, че някога в двора на Терасен, когато починел благородник, изричали съболезнованията си на езика на елфите...
Кръвта на Каол се смрази и той едва не се спъна. Някак успя да продължи да върви и попита:
- Но нима такива песни не биха били известни?
- Не, не - отвърна Сенсел, като почти не го слушаше. - Тези песни са свещени за благородниците. Само те ги учат и пеят. Това става тайно, а мъртвите се погребват на лунна светлина, така че никой да не чуе. Поне така твърдят слуховете. Признавам, че заради нездравото си любопитство преди десет години се надявах да ги чуя, но когато кланетата приключиха, всички благородници бяха избити.
Всички, освен...
„Винаги ще си ми враг.“
- Благодаря ти - отвърна Каол и бързо се отдалечи. Сенсел му извика нещо, но той не си направи труда да отговори.
От кой ли род беше? Родителите u не бяха просто убити. Те бяха част от благородниците, екзекутирани от краля.
Изколени.
Бе ги намерила в леглата им. След като ги бяха убили. А след това бе избягала, докато открие място, в което дъщеря на терасенски благородници ще е в безопасност - Асасинската крепост. Бе научила единствения занаят, който може да я опази. За да избегне смъртта, се бе превърнала в неин носител.
Независимо от това коя територия бяха владеели родителите u, ако Селена някога успееше да си върне титлата и ако някой ден Терасен се изправеше на крака...
Тогава тя щеше да се превърне във враг, способен да се опълчи на Адарлан.
И това я правеше най-голямата заплаха, която някога бе срещал.
39
Свита в сянката на един комин на покрива на красиво малко имение, Селена наблюдаваше входа на съседната сграда. От половин час вътре влизаха хора в наметала с вдигнати качулки - и не изглеждаха като нещо различно от замръзнали клиенти, искащи да се скрият от мразовитата нощ.
Бе искрена, когато каза на Арчър, че не желае да има нищо общо с него и движението му. Част от нея наистина се чудеше дали просто да не избие всички и да не занесе главите им на краля. Нехемия обаче бе част от тази група. И макар да се бе правила, че няма нищо общо с тях... те все пак бяха нейни хора. Не бе излъгала Арчър и когато му каза, че му дава още няколко дни. След като разкри съветник Мълисън, кралят не се поколеба да u отпусне още време за убийството на жиголото.
Заваля сняг, който скри от погледа u входа на къщата на Арчър. За всеки друг събранието би приличало на вечеря с неговите клиенти. Тя разпозна само някои от лицата и силуетите, бързащи по стълбите. Хора, които не бяха избягали от кралството и не бяха убити в нощта, когато всичко отиде по дяволите.
Имаше и други, чиито имена не знаеше. Разпозна стража, който стоеше между нея и Каол в склада - човекът, нямащ търпение да се сбие. Не по лицето, скрито тогава зад маска, а по движенията и по двата меча на гърба му. Отново носеше качулка, но Селена виждаше стигащата до раменете му черна коса и това, което май беше смуглата кожа на млад мъж.
Той спря на долното стъпало и се обърна, за да промърмори заповеди на двамата закачулени, които го охраняваха. Те кимнаха и изчезнаха в нощта.
Запита се дали не трябва да проследи някой от тях. Бе дошла обаче само за да провери Арчър и да разбере какво е намислил. Щеше да продължи да го прави, докато той не се качеше на онзи кораб и не се махнеше.