Сърцето u се сви.
Хората минаваха покрай нея и почти не я поглеждаха, докато напредваше към черния фургон. Може би бе глупаво, но какво лошо имаше в това да попита? Ако Жълтонога наистина бе вещица, може би умееше да вижда в бъдещето. Може пък да отгатнеше смисъла на гатанката в гробницата.
Когато Селена стигна фургона, видя, че за щастие в нея няма посетители. Баба Жълтонога стоеше на горното стъпало и пушеше от дълга костена луна, чиято глава бе оформена като уста, разтворена в безкраен писък. Сладко.
- Дошла си да погледнеш в огледалата? - попита бабата и изпусна дим от напуканите си устни. - Реши ли да спреш да бягаш от съдбата си?
- Имам да те питам някои неща.
Вещицата я подуши и Селена сподави порива да побегне назад.
- Наистина мирише като да имаш въпроси. Но също и на планините на Еленовите рога. Ти си от Терасен, нали? Как се казваш?
Селена прибра ръце в джобовете си.
- Лилиан Гордайна.
- Питах за истинското ти име, Лилиан - плю на земята вещицата. Селена се напрегна, а Жълтонога се преви от смях. - Хайде - подкани я тя, - искаш да видиш бъдещето си, а? Мога да ти кажа за кого ще се омъжиш, колко деца ще имаш, кога ще умреш...
- Ако си толкова добра, колкото твърдиш, трябва да се досещаш, че тези неща не ме интересуват - отвърна Селена, а в дланта u се появиха три златни монети.
- Евтинко - отвърна Жълтонога и всмукна от лулата си. - Толкова ли евтинко оценяваш таланта ми? Колкото една проскубана коза?
Може би това наистина бе загуба на време. А също и на пари и достойнство.
Селена се обърна намръщена и прибра ръце в джобовете на тъмното си наметало.
- Почакай - каза Жълтонога.
Селена продължи да се отдалечава.
- Принцът ми даде четири монети.
Тя се спря и погледна през рамо старицата. Усети как сърцето u се свива.
- И той питаше интересни работи - ухили се Жълтонога. - Реши, че не съм го познала, но мога да надуша кръвта на един Хавилиард от километри. Седем златни монети и ще отговоря на въпросите ти. Нещо повече, ще ти разкажа какво ме пита той.
Бе готова да продаде Дориан. На нея... и на всеки, който има пари и интерес. Познатото спокойствие се разля в нея.
- Откъде да знам, че не лъжеш?
Железните зъби на Жълтонога заблестяха на светлината на факлите.
- Ако разберат, че съм лъжкиня, това ще навреди на бизнеса ми. По-добре ли ще се почувстваш, ако се закълна в някой от мекушавите ви богове? Или предпочиташ да го направя в някой от моите?
Селена загледа черния фургон и отметна косата си назад. Имаше една врата, но не и заден вход или следа от скрити помещения. Нямаше път за бягство и лесно се разбираше, ако някой тръгнеше да влиза. Провери оръжията си - два дълги кинжала, нож в ботуша и, три от смъртоносните игли на Филипа.
Повече от достатъчно.
- Нека бъдат шест монети - каза тихо Селена - и аз няма да съобщя на стражата, че се готвиш да предадеш принца.
- Смяташ, че те не се интересуват от тайните му? Ще се изненадаш от това на колко хора им е любопитно да разберат какво наистина вълнува престолонаследника на кралството им...
Селена остави шест монети на стъпалото до дребната женица.
- Три за въпросите ми - приближи тя лицето си до това на Жълтонога. Смрадта от устата на вещицата вонеше на мърша и застоял пушек. - И още три, за да си мълчиш за принца.
Очите на Жълтонога светнаха, а железните и нокти изщракаха, когато протегна ръка да прибере монетите.
- Влизай във фургона.
Вратата зад нея се отвори беззвучно. Вътре бе тъмно, осветявано от отделни лъчи слаба светлина. Жълтонога смукна от костеливата си лула.
Нещата се развиваха така, както бе искала Селена - да влезе във фургона и никой да не види, че е с Жълтонога.
Старицата простена, докато се изправяше, и постави ръка на коляното си.
- Сега вече ще ми кажеш ли името си?
От вътрешността на фургона повя хладен вятър, който погали Селена по шията. Карнавален фокус.
- Аз задавам въпросите - рече тя и се изкачи по стъпалата.
Вътре имаше няколко малки свещи, чиято светлина се отразяваше в няколкото реда огледала. Те бяха с всякакви размери и форми, някои - облегнати на стената, други - подпрени едно до друго като стари приятели, трети - само парчета, увиснали от рамките си.
Цялото останало свободно пространство беше изпълнено с листа и свитъци, буркани с билки и различни течности, метли... Всякакви боклуци.
В здрача фургонът изглеждаше много по-широк и дълъг, отколкото можеше да е възможно. Между огледалата имаше криволичещ път, водещ към мрака. Път, по който Жълтонога бе поела, все едно имаше къде да се отиде в тъмното помещение.