„Това не може да е вярно... сигурно е илюзия от огледалата.“
Селена погледна назад към вратата на фургона, за да види как тя се затваря. Измъкна кинжала си още докато звукът отекваше. Жълтонога се изсмя и вдигна свещта в ръката си. Фенерът u бе оформен като череп, прикачен към някаква по-дълга кост.
„Евтини и просташки карнавални трикове“ - повтаряше си Селена отново и отново, а дъхът u излизаше на пара в ледения въздух на фургона. Нищо от това не бе истинско. Освен Баба Жълтонога и знанията u.
- Хайде, моме. Ела, седни с мен да си поговорим.
Селена внимателно прескочи едно паднало огледало, докато гледаше към оформения като череп фенер - а също към вратата и другите възможни изходи, които засега не забелязваше. Може би обаче имаше отвор в пода. Не изпускаше от поглед и движенията на жената.
Които бяха неочаквано пъргави. Селена трябваше да избърза, за да настигне Баба Жълтонога. Докато минаваше през гората огледала, отражението й се появи във всички. Някъде изглеждаше ниска и дебела, другаде - висока и невъзможно слаба. На трето място се появи надолу с главата, а на четвърто ходеше настрани.
Започна да я боли глава.
- Приключи ли със зяпането? - каза Баба Жълтонога. Селена реши да не u обръща внимание, но прибра кинжала си и последва жената в малко пространство, където можеха да седнат пред замъглена пещ с решетка. Нямаше причина да стои с извадено оръжие. Все още имаше нужда от съдействието на бабата.
Пространството за гости бе в неравен кръг, почистен от боклуци и огледала. Имаше само килимче и няколко стола, които да направят мястото гостоприемно. Жълтонога се приведе над огъня и взе няколко цепеници от малка купчинка в ъгъла. Селена остана на края на килима и я загледа как отваря решетката на пещта, хвърля дървата вътре и после я затваря плътно. След секунди блесна светлина, която околните огледала направиха по-ярка.
- Камъните от тази пещ - каза Баба Жълтонога и потупа кривата стена от тъмни тухли като стар домашен любимец - идват от руините на столицата на Крочан. Дъските, от които е изработен фургона, са от техните свещени училища. Затова е толкова необичаен отвътре.
Селена не каза нищо. Можеше да го обясни като типична карнавална театралност... само дето го виждаше с очите си.
- Та - каза Баба Жълтонога и остана изправена, въпреки захабените дървени мебели, пръснати около тях. - Питай.
Макар въздухът във фургона да бе хладен, горещата печка успя да затопли помещението веднага - достатъчно, че дрехите на Селена да u станат неудобни. Някога, в една гореща лятна нощ насред Червената пустиня, u бяха разказали история за това какво бяха сторили вещици с железни зъби на изгубено младо момиче. И какво бе намерено от нея.
Блестящи бели кости. Нищо повече.
Селена погледна отново към пещта и се намести така, че да може по-лесно да стигне вратата. В малкото пространство около тях имаше още огледала, макар светлината на огъня да не можеше да ги стигне.
Баба Жълтонога се приведе над пещта и потри изкривените си пръсти пред нея. Пламъците се отразиха в железните нокти.
- Питай, момиче!
Какво ли бе търсил Дориан тук? Дали бе влязъл в това странно задушаващо място? Поне бе оцелял. Макар и само защото бабата искаше да изтъргува информацията, която бе научила от него. Глупаво, глупаво момче!
Но нима и тя не бе глупава?
Това може би бе едничкият u шанс да научи нещото, което трябваше да узнае, въпреки риска и усложненията, които можеха да настъпят.
- Намерих гатанка и приятелите ми се чудят за въпроса от седмици. Дори се обзаложихме кой е прав. - Говореше колкото се може по-неясно. - Намери ми отговора, щом си толкова мъдра и всезнаеща. Ще ти дам допълнителна златна монета, ако отгатнеш.
- Глупави деца... Губите ми времето с глупости!
Баба Жълтонога гледаше огледалата, сякаш вижда нещо, което остава скрито за Селена.
„Или вече е отегчена.“
Селена усети как напрежението в сърцето u отслабва, затова извади гатанката и я прочете.
Когато приключи, Жълтонога бавно завъртя главата си към нея и процеди с нисък и ръмжащ глас:
- Откъде намери това?
- Отговори ми и мога да ти кажа - сви рамене Селена. - Какви предмети описва гатанката?
- Ключове на Уирда - светнаха очите на бабата. - Описва трите Кключа на Уирда, които могат да отворят Портите.