Краката й бяха омекнали, ръцете й трепереха от гняв, когато се качи в наетия файтон, който я очакваше до елегантните стъпала на входа. Тя се отпусна на седалката и като погледна нагоре към паладийския прозорец, видя херцога над двойната входна врата.
Прозорците в оловна рамка размиваха очертанията на силуета му, но тя разпозна високата слаба фигура, с жестове на дива котка, надушила плячката си. Господи, точно така я бе накарал да се чувства, когато се взираше в нея с такова презрение, и сивите му очи бяха пълни с опасния блясък на спотаена пантера.
За момент си помисли, че той я наблюдава, но това впечатление изчезна след миг заедно със сянката му. Празният прозорец отразяваше само сенките на облаците и раззеленяващите се дървета. Стъклата с форма на диамант изглеждаха като очи с празен поглед, безучастно загледани в оформените като парк зелени площи, и за тях Кайла не съществуваше. На входа се извисяваха елегантни дорийски колони. Едва сега тя забеляза нещо, което преди й бе убегнало. Виждаха се олющени тухли и разпадащи се камъни, прораснала зеленина между плочите на паважа, а стените бяха с подновена гипсова мазилка.
Файтонът силно се наклони, когато кочияшът се качи на капрата, и рязко потегли. Колелата шумно загромоляха по ситния чакъл на криволичещата алея в Ашли Хол. Тя се облегна назад. Гърлото й гореше от обида и разочарование. Те няма да признаят правата й. Селест я бе предупредила. Спомена й, че може би е по-добре да потърси друг начин да предяви своите претенции.
„Но защо трябва да правя това? — помисли тя възмутено. — Ашли Хол донякъде принадлежи и на мен. Майка ми е била тук, макар и за кратко. Горката ми майка, какво ли е трябвало да преживее сред тези надути, арогантни хора в огромната, студена като мавзолей, сграда?“
Отчаянието й постепенно се превръщаше в гняв пред това брутално отхвърляне. Ясно бе. Те нямат желание да признаят, че е част от тях, както Фостин в очите им бе уличница. Не, и не. Няма да търпи подобно отношение. Кайла разсеяно изтръска пръските кал от роклята й. Тя ще намери начин да се пребори с тях, макар че още не знаеше как точно може да стане това.
Селест не бе толкова убедена, че може да се направи нещо, когато изслуша разказа на Кайла за отчайващото посещение. Вместо това тя се загледа замислено в кръщелницата си и каза, че изгледите за успех са минимални.
— Херцогът е в много силна позиция, Кайла.
— Все още не всичко е загубено, лельо.
Селест леко въздъхна. Горкото дете — тя така приличаше на Фостин. Когато я гледаше, изпитваше почти физическа болка. Но под ефирната красива външност на Кайла, наследена от майка й, имаше издръжливост, която бе липсвала на Фостин. Вероятно в началото скъпата й приятелка бе притежавала такава, иначе не би могла да оцелее при жестокостите на терора. Но последвалите събития постепенно бяха стопили съпротивителните й сили и я бяха превърнали в бледа сянка на предишното жизнерадостно момиче, което Селест познаваше от родната Франция. Едуард Ривъртън, херцог Улвъртън — този страхливец, почти я бе убил с предателството си. И по-лошо — парите, които трябваше да получи Фостин при подписването на тези унизителни документи, никога не й бяха дадени. Така тя остана на улицата без никакви средства. Всичко е било измама, машинация, която да я накара с един подпис да провали живота си и да се отрече от наследника на Улвъртън, дори от своето дете…
Ако не се бе случило това, Фостин никога нямаше да бъде принудена да напусне Англия и да отиде в Индия като прислужница. Господи! Да благодарим на Бога за Пиърс Ван Влийт и неговото добро сърце. Той бе приел Фостин, когато тя пристигна в Бомбай в окаяно състояние и бе толкова болна, че всички очакваха да умре и да остави малкото си момиченце кръгло сираче. Пиърс се погрижи Фостин да оздравее, влюби се в нейната крехка красота. Любовта му бе достатъчно силна, за да се ожени за нея и да приеме малката й дъщеря като своя.
Много отдавна Селест се закле пред Фостин, че ще направи всичко по силите си, за да пази и защитава малката й дъщеря. И ще го направи. Щом получи писмото на Пиърс Ван Влийт, тя веднага тръгна към Индия, макар че пътуването по вода я ужасяваше. Нищо не би могло да я спре да помага на дъщерята на Фостин, прекрасната Кайла, която толкова много приличаше на своята маман. Да, тя ще направи всичко възможно, за да помогне на своята кръщелница, въпреки че съдбата бе на страната на Улвъртън.
— Какво знаеш за новия херцог? — Кайла тревожно кръстосваше стаята, като вземаше нервно ту един, ту друг предмет, и отново ги връщаше по местата им, а гласът й беше силно развълнуван.