— Изпратих да предизвестят за вашето пристигане, така че те да бъдат подготвени. Така е добре, нали?
— Да. Да, разбира се. Вие сте много мил, мосю, и аз бих желала да не се вълнувате толкова много за мен.
— О, но за мен е удоволствие, трябва да го знаете. Разбира се, че знаете. Аз не крия чувствата си.
Кайла се намръщи леко. Трябва ли да бъде толкова директен? Това я караше да се чувства неудобно и тя си пожела да не бе решавала да лекува наранената си суета, флиртувайки толкова с него.
Дори да усети нейната резервираност, той не го показа, а се опита да я развлече с непрекъснат поток от думи, като й показваше забележителностите и й разказваше за живота в града.
Ню Орлиънс се оказа по-различен от това, което бе очаквала, излъчваше очарованието на стария свят и в него кипеше живот, пълен с енергия, която би могла да бъде изключително американска. Пролетните и летните дъждове бяха превърнали улиците в блата или ги бяха отнесли напълно и десетки чернокожи мъже се трудеха под мъгливите слънчеви лъчи, копаейки канали. Странно, те изглеждаха напълно доволни, пееха с дълбоки баритони, докато размахваха кирки и изхвърляха изкопаната земя с лопати. Мускулестите им тела лъщяха от пот в този влажен климат и светлината проблясваше по гърбовете им.
— Строят новият канал — Раул с широк жест посочи към работещите мъже. — Толкова неприятно, миризмата е отвратителна, а аз мислех, че водата никога няма да се оттегли. Бях доволен да замина за Англия и да оставя отворените клоаки тук — той извади малка парфюмирана носна кърпичка, смеейки се. — Никога не напускай дома си без кърпичка. Опасявам се, че тя е необходимост при този вонящ въздух.
— Дали строят този канал, за да се използва от корабите? — Кайла прие парфюмираното квадратно парче от фин лен и дантели, забелязвайки инициалите му, избродирани с коприна, P. P.
— Не, той е… а, не мога да си спомня точно. Кочияш, с каква цел копаят този канал?
Остра парлива миризма от бавно оттичащите се канали изпълни въздуха. Човекът се обърна, за да обясни:
— Имахме лошо наводнение тази пролет и лято, мосю — той посочи с края на проядения камшик огромните площи рохкава необработена земя и мокра трева. — Цялата вода трябва да бъде изпомпана от дълбоката цепнатина при Макартис Пойнт, преди да построим бента тук. Самата работа обаче не е толкова тежка, нали?
Кайла разгледа работниците, докато файтонът бързо мина покрай тях. Те изглеждаха доста весели, работеха с усърдие, пееха и се смееха, без да прекъсват работата си. Тя се облегна назад върху възглавниците и погледна нагоре към пищната растителност, която в изобилие покриваше железните балкони и искреше във всички цветове на дъгата… Може би няма да бъде толкова лошо тук. Със сигурност бе по-топло от Европа, но не толкова горещо, колкото в Индия.
— Там е Орлеанският театър, завършен само преди няколко години — каза Раул, посочвайки надолу по една улица, но тя можа да види само върха на фронтон с американския флаг. — Аз мисля, че е импозантен с три етажа и колонади. А на улица „Кенъл“ едва миналата година построиха нова болница. Ние сме цивилизовани тук, не сте ли съгласна?
— Следователно всички слухове за мародерстващи пирати, които посещават често Ню Орлиънс, са грешни, така ли? — Тя се засмя леко, когато той внезапно се сепна и се намръщи. Наведе се и сложи ръката си върху неговата.
Раул се отпусна усмихнат:
— Да, естествено. Но вие не трябва да давате ухо на слуховете, скъпа. Пиратите отдавна изчезнаха от Ню Орлиънс, след като американското правителство изпрати военни кораби да ги прогонят. Дори Лафит не се осмелява да идва в града.
— Не? И все пак чух, че снабдява града с всички необходими деликатеси от Европа. Престанете да ме гледате така осъдително или ще си помисля, че слуховете са верни, а вие нямате желание да признаете фактите.
— Вие непрекъснато се шегувате с мен. — Той взе ръката й и я доближи до устните си, загледан в нея, докато целуваше дланта й. В погледа му имаше напрежение — тя се смути леко и се намръщи. Той сведе поглед и целуна избледнелия белег на китката й, после се изправи и се огледа. — Стигнахме Конд Стрийт, тук е домът на Дюфур. Нашата кратка романтична интерлюдия е към своя край. Обещайте, че ще се видим отново, скъпа моя.
— Сигурна съм, че пътищата ни пак ще се пресекат — Кайла отклони поглед от него, когато файтонът спря, и се загледа в двуетажната тухлена къща с балкони, обградени с железен парапет, и украсени с цветя и лозници. Пристигнала най-сетне, тя усети как я обхваща нервност. Как ще я приеме семейство Дюфур? Дали са чули за случилото се в Лондон? Молеше се да не е така. В края на краищата Каролин познаваше добре майка й и въпреки че бяха изминали толкова години, се надяваше да я помни с добро.