Раул промърмори нещо и Кайла пое дълбоко въздух, когато входната врата на къщата се отвори широко още преди файтонът да е спрял. Младо момиче с черна коса и весели очи усмихнато се втурна към тях по алеята.
— Вие трябва да сте Кайла Ван Влийт, дъщерята на Фостин. О, маман много ще се зарадва! Толкова често говори за майка ви, заповядайте. Извинете ме за това оживено посрещане, но когато ни донесоха писмото на маркизата, където пишеше, че сте на път към нас, не можех да повярвам на очите си. Много мило от ваша страна, маркиз Дьо Сир, че придружихте дамата дотук. Баща ми ще бъде… благодарен, когато научи за вашата любезност.
В последните думи прозвуча странна нотка и Кайла усети как Раул се стегна, но после й помогна да слезе от файтона и тя се озова в прегръдките на момичето, чието име все още не знаеше, и повече не помисли за смущението му. Това ентусиазирано посрещане я трогна и притесненията й се стопиха.
— Наричайте ме Есме — каза момичето и хвана Кайла под ръка. — Трябва да ми разкажете всичко за Индия, защото знам, че маман е идвала там да погостува у вас преди много години. Аз съм била твърде малка, за да отида с тях. Взеха със себе си брат ми. Може би си го спомняте, Антоан?
— Антоан! Това е вашият брат? — Кайла се засмя, леко смутена, защото си спомни малкото момче, с което бяха изследвали преди години докосвания и гъделичкания без нищо сериозно, с невинно детско любопитство, различията в телата си. — Да, разбира се, че го помня. Но тогава бяхме много малки.
Есме се засмя, после отново се обърна към Раул и тонът й охладня:
— Сигурна съм, че скоро пак ще се видим.
— Разбира се. — Той елегантно се поклони и като се изправи, погледна Кайла в очите. — Имам причини много скоро да ви направя посещение.
Тя успя да се усмихне доста объркана от вниманието и явното възхищение в погледа му. Надяваше се да не я вземат за лекомислена кокетка още от първия й ден в Ню Орлиънс. За щастие Есме напълно забрави за Раул, докато я въвеждаше в къщата, и позвъни да сервират чая в градината.
— Маман скоро ще си дойде и веднага ще ви види. Искате ли първо да се освежите малко?
— Да, моля. Чувствам се толкова изпомачкана и прашна. Кабината бе малка и нямаше нормална баня.
— Разбира се. Ето, веднага ще ви покажа стаята. Винаги е готова за гости, въпреки че има нужда от проветрение, защото през деня е много горещо и задушно. Това лято обаче температурите са по-ниски от обичайното и ще се чувствате по-добре.
Омаяна от безгрижното бъбрене на Есме, Кайла промърмори някакъв отговор, докато се качваше след нея по вити стълби, водещи към втория етаж. Решетки с орнаменти от ковано желязо обграждаха външните балкони, които опасваха цялата къща, дългите коридори вътре имаха във всеки край по една врата към тях. Те стояха отворени и пропускаха освежаващия бриз на вятъра, който внасяше дъха на река и екзотични подправки. Огромното легло с четири колони бе в центъра на стаята, обградено с драпирана мрежа, пропускаща светлината от спуснатите върху прозорците щори на хоризонтални ленти. Върху вратата се очертаваха тесни ивици от нея. Докато говореше, Есме направи знак на светлокожата слугиня да вдигне щорите и уютната стая се изпълни със светлина и сладкия дъх на жасмин.
— Докато сте тук, Танзи ще се грижи за вас. Ако имате нужда от нещо, обръщайте се към нея. Аз ще съобщя на маман, че сте пристигнала, веднага щом се върне.
Внезапно усетила колко е изтощена, Кайла намери сили да се усмихне и след малко Есме си тръгна, като остави пъргавата Танзи при нея. Хубавата прислужница зашета наоколо, машинално спускайки щорите отново, но отвори вратите и прозорците, за да позволи на хладния бриз да проветри стаята.
— Може би искате да подремнете, мис? — каза тя с акцент, който показваше, че е някъде от Карибските острови. — Доста е горещо по пладне.
— Да. Благодаря, Танзи.
Останала най-сетне сама, Кайла се приближи към дървените капаци и надникна през процепите. Долу в градината стените бяха обрасли с бръшлян и екзотични растения с ярки цветове, а в средата имаше огромно дърво, което хвърляше сянка върху терасата горе. Тя долавяше приглушения говор с креолски акцент, мек екзотичен звук, който се носеше леко като знойния бриз и проникваше през щорите. Тук, в задната част на къщата, шумът от колелата на каретите почти не се чуваше.
Може би щеше да е приятно тук. Тя помисли за танте Селест и просълзеният й образ; сцената при сбогуването им изплува в съзнанието й. Замисли се дали ще я види отново. Милата Селест, толкова предана — дали Брет бе отишъл при нея, за да разбере къде е Кайла. Дали въобще му пукаше, че любовницата му го е изоставила, преди да може да я захвърли като ненужна вещ.