Внезапно уморена, Кайла отиде до леглото и се мушна под мрежата. Излегна се върху хладните чаршафи и спусна мрежата от всички страни. Сигурност. Бе заобиколена от своите вещи — те пристигнаха скоро след нея. Трябва да спре да мисли за Брет.
Тя спа неспокойно въпреки пълното изтощение и липсата на енергия след изминалите двадесет и четири часа физическо и умствено напрежение — не спря да мисли дали ще я приемат добре. Когато се събуди, вече се здрачаваше и това я обърка — така да проспи първия ден от посещението при старите приятели на майка си. Какво ли ще си помислят за нея?
Тя набързо облече една вечерна рокля и започна да се реши, без да губи време, извика камериерката. С благодарност посрещна Танзи, която пристегна корсета й.
— О, Боже, опасявам се, че наруших правилата още първия ден — промърмори и Танзи се засмя.
— Ще видите, че правилата тук не са особено строги, мис. Това семейство не прилича много на другите и с тях лесно се живее. Правилно ли се изразих?
Кайла се засмя:
— Надявам се.
— Хайде. Имате толкова хубава коса. Като слънце ярка и златна. Чух как мис Есме каза, че сте много красива и почти ви завижда за косата.
Танзи я среса и й направи прическа с малки гребенчета, покрити с дребни скъпоценни камъчета. Кайла се наведе и вдигна ветрилото си от коприна и слонова кост, притисна го нервно в ръце и тръгна надолу по стълбите, за да се срещне със семейство Дюфур.
— Вие сте толкова красива! — възкликна Каролин Дюфур искрено, посрещайки Кайла с широко отворени обятия. Сгънатото писмо от Селест беше в едната й ръка и тя усмихната направи крачка назад, за да я огледа. — Селест изобщо не споменава в писмото колко си хубава, само че си любимата й племенница и пита дали ще се грижим за теб като за наша собствена дъщеря? Разбира се, ще го направим и ти ще останеш при нас, колкото пожелаеш, ще бъдеш част от малкото ни семейство. Ела сега, сигурно дългото пътуване от Лондон те е изтощило. Аз дойдох в Америка толкова отдавна, имам чувството, че съм родена тук. Оттогава не съм се връщала във Франция. Но Селест сигурно ти е разказала всичко това и няма нужда да те уморявам с толкова приказки.
Както Танзи каза, вечерята не беше стегната и официална. Ядоха на терасата, където хладният бриз шумолеше в листата на дърветата и се усещаше сладкият дъх на жасмин и магнолия. Основното ястие включваше риба, пресни зеленчуци и плодове — лека храна, придружена с по чаша вино и оживен разговор.
— Папа — Есме се обърна към баща си над купа, пълна с плодови кубчета лед, залети със силно бренди, — маркиз Дьо Сир придружи Кайла от кораба дотук.
Пиер Дюфур вдигна глава над десерта си. Хубав мъж, над четиридесет и пет годишен, скептично изгледа Кайла.
— О, добре ли познавате маркиз Дьо Сир?
— Не, срещнах го на кораба. Връщал се от Англия, където бил по работа според думите му, и когато разбра, че идвам при вас, каза, че ви познава.
— Да. Така е. В миналото сме имали взаимоотношения, свързани с бизнес.
Нищо повече не споменаха за маркиза, но Кайла се замисли дали Раул Ренардьо познаваше наистина толкова добре семейство Дюфур, колкото твърдеше. Не че имаше някакво значение. Тя се съмняваше, че ще го види отново — запознанства, направени по време на пътуване, рядко траеха дълго.
22
Слабият вятър леко подухваше през високите треви и кипарисите, като разнасяше тежкия застоял въздух откъм блатата и го тласкаше към мъжете в пирогата. Под древните кипариси бе тъмно и тихо и преплетените им корени стърчаха като сгърчени колене. Прътът отново се потопи във водата и придвижи малката плоскодънна лодка по повърхността, но изглеждаше като водно конче, което се движи покрай брега. С падането на нощта тъмнината се сгъстяваше и неясни сенки все по-плътно сливаха небесния свод с водната повърхност.
Нагоре по течението на реката над блатистата местност се извисяваше силуетът на града и в далечината светлините му проблясваха като наниз от диаманти. Гора от мачти се полюшваше в далечното пристанище — множество кораби бяха закотвени в покрайнините на Ню Орлиънс.
В устието на Братарския канал беше черният пазар с оживена търговия със стоки, плячкосани от пиратски кораби. Нощта се огласяше от музика и огньовете разпръскваха мрака с игриви пламъци и дим.
Годфри се облегна на пръта, а Брет завъртя румпела и насочи малката пирога през вихрените течения към брега. Един от каперите, които управляваха пазара, ги поздрави с небрежно махване и им позволи да минат в малкия приток към долната част на залива, те се придвижиха без проблем.