Селест леко смръщи вежди:
— Той е един нагъл разбойник от колониите. Роден е в Англия, но е предпочел да напусне родната си страна и да живее в Новите земи. Или по-точно баща му е напуснал Англия и е предпочел Америка. Но тогава Колби Банинг не е знаел, че един ден всъщност той ще наследи титлата и именията на Улвъртън, защото са били само далечни братовчеди. Когато той е заминал, баща ти, херцогът, е бил достатъчно млад, за да създаде свой наследник. Навярно Колби е осъзнал, че има вероятност той да наследи титлата, когато станало ясно, че на херцога му се раждат само дъщери. Той е започнал да се грижи за обучението на своя син и да го възпитава като бъдещ наследник. Изпратил го е да учи в Англия. Синът му е направил не едно голямо пътешествие из Стария континент, доколкото е било възможно при непрекъснатите походи на Наполеон из цяла Франция. О, бедната ми Франция! Колко страдания е трябвало да изтърпи.
Селест замълча, когато картини от миналото отново оживяха в паметта й. Тя тръсна глава. Достатъчно за миналото, или ще потъне отново в скръб. Леко сви рамене и отпи глътка чай, преди да продължи:
— Колби Банинг е направил за сина си всичко, което бащиният дълг изисква от един джентълмен.
Тя замълча, като си спомни смехотворен слух. Наведе се напред и произнесе почти шепнешком:
— Говори се, но не съм сигурна дали е истина, тъй като звучи невероятно, че майката на Брет Банинг е една от тези туземки с тъмна кожа. Не знам дали да вярвам. Колби Банинг е необуздан авантюрист и доста различен от останалите, но не допускам дори и той да стигне толкова далеч и да се ожени за туземка. Вярно е, че се носеха слухове за това. Той я е довеждал тук, доколкото разбрах. Била красива и екзотична, по-скоро приличала на испанка. Чувствала се нещастна в Англия и затова се върнали в Америка. Всичко това е станало, преди аз да дойда в Англия, но ми го разказа лейди Пембъртън, а тя рядко греши в преценките си. Те са се срещнали тогава, и Алис каза, че била много свенлива, говорела със силен акцент, но като цяло била приятна. Реакциите й били непредсказуеми, но какво може да очаква човек от една жена, израсла в колониите. Опасявам се, че всичко това са само догадки. Колби се е върнал в Америка. Херцог така и не е станал, защото е умрял преди Едуард. Паднало се е на единствения му наследник да поеме всички тези отговорности.
— Изглежда с радост го е сторил — резкият тон издаде неприязънта на Кайла. — Мога да повярвам, че този мъж е син на варварка, тъй като далеч не е цивилизован.
И все пак… Селест се усмихна. Говореше се, че Брет Колби Банинг не приел титлата от сърце. Не бе тайна, че титлата и наследството не са били най-съкровеното му желание. Всичко, което желаел, било да омъжи братовчедките си една след друга, и то час по-скоро, за да може да замине и да се погрижи за земите си в колониите.
В главата й започна да се оформя една идея. Този упорит херцог, това американско парвеню може да се стресне, ако шансовете на младите му братовчедки пострадат от слухове, пуснати във висшите кръгове на английското общество. Тя знаеше твърде добре колко може да навреди мълвата. Английското общество бе приело с отворени обятия френските бежанци, но само тези от аристокрацията. Започна да имитира превзетите френски маниери, модните тенденции и елегантни навици на тези, които някога управляваха Франция. Точно това спаси много хора, включително и нея самата. Скъпият Реджиналд направи толкова за нея, като я взе за жена и се погрижи да е добре обезпечена и след смъртта му. Но към нея се обръщаха с френската й титла Графиня Дю Боа, а не с английската, баронеса, която бе на по-ниско стъпало в аристократичните рангове.
Титлите означаваха много, дори и намек за скандал можеше да разруши шансовете на младите момичета за добра женитба. „Да… Би се получило добре, стига да мога да убедя Кайла. Но защо да не се съгласи? Всичко това е в неин интерес.“
Селест стана от стола си до камината и отиде до прозореца, където Кайла се взираше в улицата надолу.
— Скъпа моя, имам една идея.
— Така ли? — Кайла се обърна и матовата светлина пропълзя косо по лицето й, като позлати дългите й мигли и подчерта дълбочината на синьозелените й очи. Правите й вежди вдигнаха въпросително и на високите й скули изби лека руменина, която подчерта очарованието й. — Какво би могло да ми помогне в тази безнадеждна ситуация?
— Имам една приятелка — Ондин, или лейди Ръштън, както я наричат сега. Омъжена е за очарователния граф Ръштън, тя е с много добра позиция в обществото. Ако лейди Ръштън одобри някого, то той ще бъде приет от обществото.
— Имаш намерение да ме представиш в обществото? Но аз нямам нито име, нито титла.