— Предполагам, че се чудиш защо дойдох да те видя днес?
Кайла се изкашля, като играеше с ресните на шала си, после го погледна:
— Да, всъщност наистина ми хрумна да се запитам защо ме посещавате днес, след сцената по време на бала при френския консул? Да не би да става дума за годеника ми, монсеньор Ренардьо?
Брет леко присви очи:
— Може и така да се каже. При последната ни среща забравих да ви кажа някои неща, които могат да се окажат интересни за вас.
— О? — Кайла се протегна към кафето си с нетрепваща ръка, като избягваше погледа на Брет. — Какво е това, което би могло да ме заинтригува, монсеньор Банинг?
Умишлено пропусна титлата и видя как в погледа му проблесна весела искрица, докато сухо произнасяше:
— Вие не изглеждате никак изненадана, че го познавам. Бихте ли ми обяснила защо?
Въпросът му я изненада и тя се намръщи, докато отпиваше от горещото силно кафе и се опитваше да печели време:
— Предполагам, защото Раул има толкова много познати, свързани с бизнеса му. Всъщност не се замислих дали ви познава, или не. Надявам се, че вече сте разрешили смешния проблем с дуела и сте дошъл да ми съобщите.
— Въпросът е почти решен — Брет постави чашката с кафе в чинийката, при което тя издрънча леко и веселото изражение бе изчезнало от лицето му, когато той отново се доближи до нея:
— По дяволите, кажи ми истината, Кайла, и престани да отбягваш отговора. Какво знаеш за бизнеса на Ренардьо?
— Не мога да си представя защо трябва да знам каквото и да било за бизнеса му? — тя шумно постави чашата на малката масичка до стола и се изправи срещу него. — Вие сте гост в този дом. Не правете сцени или ще се наложи да ви покажат вратата. Защо трябва да знам повече за бизнеса му, освен че се занимава с внос на стоки от Франция и Испания? И защо това има значение за вас?
— Защото съм любопитен да изясня някои неща, които са свързани с мен и моята собственост. Изглежда странно да се появите в Лондон с претенциите, че сте отдавна загубената наследница на Едуард Ривъртън, а след това аз да открия, че важни документи са откраднати и са продадени на Нортуик, от мъж, обсебен от мисълта за вас. Сега ви откривам тук, в Ню Орлиънс, сгодена за човека, който е главният виновник за кражбата на документите. Връзката между тези събития е очевидна, не мислите ли?
Тя го гледаше недоумяващо:
— Не разбирам за какво говорите.
— Мисля, че разбирате.
Брет произнесе това тихо, невъзмутимо и без обичайното иронично-закачливо пламъче, което тя чуваше в гласа му миналата нощ. Гласът му бе студен и обвинителен. Тя се смрази.
— Да повикам ли някой от прислугата да ви придружи, или сам ще намерите изхода?
— Сам влязох, сам ще изляза.
Тя трепереше и се загърна плътно с шала си:
— Приятен ден, сър.
— О, не, querida, няма да се отървеш така лесно от мен. Ще си тръгна, когато съм готов за това, освен ако не искаш да обясниш на домакините колко добре ме познаваш, както и да отговориш на любопитните въпроси на всеки, който прояви интерес. Бъди благоразумна и отговори — участваше ли в заговор с Ренардьо?
— Не! Доволен ли сте? Запознах се с него на кораба, с който дойдох в Ню Орлиънс. Дори и да го познавах, не бих участвала в никакъв заговор. Всичко, което исках, беше това, което по право принадлежи на майка ми. Тя е била омъжена за братовчед ви, независимо дали го вярвате, или не, и във всички случаи е трябвало да й позволят да остане с него, макар че не знам защо е обичала мъж, който е бил страхливец и е предпочел родителите си пред нея. Срамувам се от факта, че той е мой баща, и се радвам… радвам се, че майка ми е била силна и смела. Бих била мъртва или нещо по-лошо, ако тя не е била толкова решителна, за да рискува всичко заради мен… за мен… а аз дори не мога да й кажа, че знам, че оценявам това и осъзнавам жертвите, които е направила, за да ме опази от този ужасен Нортуик, за да ме предпази от съдба като нейната, защото баща ми…
Тя хълцаше, гласът й беше пресипнал и дрезгав до шепот, гърлото я болеше от усилието да овладее чувствата си, докато дишаше мъчително на пресекулки и се опитваше да спре избликналите горещи сълзи. Брет не помръдна и не каза нито дума, докато тя говореше. След миг на мълчание той каза тихо:
— Вярвам ти, Кайла.
Като вдигна крайчеца на шала, тя избърса сълзите си, вдигна отново глава да го погледне и каза с треперещ глас:
— Наистина? Време беше.
— Да, сигурно е така, но аз винаги съм знаел, че майка ти е била законна съпруга на баща ти.
— И никога не го призна? Можеше да възвърнеш доброто й име, тогава хората щяха да разберат истината и…