— Това наистина ще бъде справедлива компенсация от страна на съдбата според мен. — Кайла се изсмя на негодуванието в очите на Брет, който след миг неохотно се усмихна.
— Твърде си хаплива и това хич не е добре за теб, жено. Между другото, днес пристигна пощата. Годфри срещнал Пабло Гомес, когато се връщал от брега — той извади голям плик и й го подаде, като се усмихна, когато тя весело извика, виждайки познатия почерк на танте Селест. — Сигурен бях, че ще му се зарадваш. Тя трябва да пристигне скоро.
— Тук? О, Брет, танте Селест пристига тук?
— Опасявах се, че ще е доста трудно да я убедя да пътува с кораб, но й обещах спокойно време — през този сезон морето не е толкова бурно. Тя ще дойде тук и ще ти помага за бебето.
Очите на Кайла се изпълниха със сълзи и Брет се смути.
— По дяволите, querida, не започвай пак със сълзите. Това трябваше да бъде приятна изненада.
— Съжалявам — тя избърса очите си с края на шала си. — Напоследък трудно се сдържам. О, Брет, не мога да повярвам, че си я убедил да дойде… сякаш майка ми ще бъде тук с мен.
Той я прегърна през раменете и се усмихна, без да проговори. Разбираше нуждите на сърцето й, но не признаваше своята загриженост. Колко типично за него. Кайла въздъхна на пресекулки. Помисли за Фостин — колко доволна би била тя.
— Не е ли странно, Брет, въпреки че на майка ми й е било отказано мястото, което й се полага като херцогиня Улвъртън, сега го заемам аз. Имам своето наследство, и все пак нищо не е така, както си го представях.
— Отново ли се оплакваш, querida? — Брет се наведе над нея и я целуна по устните. Тя обхвана врата му с ръце, като се остави на почти непоносимото чувство на обич, надигнало се в нея. След малко той се дръпна, дишаше тежко и с малко крива усмивка, промълви, че отдавна не са се любили. После опря чело в нейното, като отхвърли настрани сламената шапка и изпълни кръгозора с лицето си.
— Няма значение как се случи това с нас. Аз съм щастлив, че се случи. Не мога да си представя живота без теб, querida. Мислиш ли, че винаги ще е така?
Тя взе лицето му в шепите си и прошепна:
— Toujours… para siempre — винаги и завинаги, любов моя.
Леко ироничната усмивка на Брет се стопи и светлината в очите му бе чиста и истинска, гласът му бе нежен и искрен, когато като ехо повтори думите й:
— Винаги и завинаги… vida mia, mi alma de mi corazon — eres toda mi vida7…
Да, и той бе нейният живот, тук, сега и завинаги — toujours.
7
vida mia, mi alma de mi corazon — eres toda mi vida… — живот мой, душа моя, сърце мое — ти си моят живот (исп.) — Б.пр.