Червенината на лицето й се стопи, тя пребледня и хвана перлите на огърлицата си, сякаш я задушаваше:
— Не, не мисля, че бихте могъл и разбирам напълно, че сте бил принуден да предприемете драстични мерки, добре че не го убихте, а само го ранихте… по волята на съдбата навярно…
— Ако имах намерение да го убия, той щеше да бъде мъртъв, мадам. Малко пролята кръв ще даде добър урок на Айвършъм и следващия път ще внимава към кого адресира предизвикателствата си. Не е зле това да служи като предупреждение за всеки, който реши да обсъжда моите родители, и то с неуважение. Не сте ли съгласна?
На Брет дори му бе забавно да наблюдава как тя несвързано му обяснява, че не мисли за него по същия начин. Той дори не я слушаше, разбрал, че тя се опитва да излезе от ситуацията:
— Знам, че сте бил възпитан както подобава, получил сте необходимото за един млад мъж образование в добри учебни заведения. Но има ужасни хора, които не ви познават така добре, и за нещастие точно те биха могли да повлияят на шансовете на вашите братовчедки за добър брак. Брет, слушате ли ме?
Той косо я погледна, Беатрис, вдовицата на неговия трети братовчед:
— Добре разбирам ситуацията, мадам. Дъщерите ви ще дебютират този сезон и без съмнение ще получат достатъчно покани за приемите на Олмак или на всяко друго семейство, което сметнат за интересно.
Беатрис въздъхна:
— Бедните агънца, това е най-малкото, което може да се направи за тях, бедните агънца. Представете си да живеят с надежди всичките тези години и смъртта на баща им да донесе такава несигурност за бъдещето им. Как е могъл Едуард да ни остави в задънена улица, да не осигури по-добре бъдещето на дъщерите си, знаейки, че всеки умира един ден…
— Съпругът ви бе прахосник, мадам — повдигна веждите си Брат, видял шокираното изражение на лицето й, — знаете го, макар че се опитвате да скриете този факт. Ако той не бе проиграл наследството на дъщерите си, без съмнение сега нямаше да ми се налага да хабя толкова много от собствените си средства за този мавзолей. Веднага щях да продам къщата, вместо да се оставя да ме убедите да остане собственост на семейството. Тя е едно ужасно бреме, и е толкова различна от Риджууд.
Херцогинята пребледня. Ръцете й потрепериха, когато поднесе копринената кърпичка към носа си. Характерният за нея висок дух все пак прозвуча в резкия й тон:
— Това е нашият дом. Робърт Адам проектира последните подобрения, а преди него…
— Моля да ми спестите дългия списък с имената на архитектите, сътворили този кошмар.
— Предполагам, че предпочитате ниски грозни постройки от плет и кал с крави наоколо и киоти, виещи към луната.
Брет сви устни:
— Койоти, мадам. Четириноги хищници. И не от кал, а кирпич. Аз наистина предпочитам такъв тип къща. Не би била толкова студена и мрачна. Но не за това става въпрос. Моите пари ви позволяват да живеете в този дом. Вярвайте ми, аз също толкова силно желая дъщерите ви да сключат добри бракове. Нямам намерение да ги издържам безкрайно дълго.
Беатрис го изгледа съсредоточено и проницателно, макар че се опитваше да изгради съвсем друга фасада пред него:
— Защо баща ви държеше да се върне в Америка? Това е имало такъв отрицателен ефект върху сина му. Разбира се, никой не е очаквал, че вие ще станете наследник някой ден. Е, добре, предполагам, че сте свикнал да не проявявате чувства, но това, което казахте, ми е крайно неприятно.
— Какво? Че не бих искал да хабя купища пари за четири стари моми до края на живота си? Това не би трябвало да ви е по-приятно от факта, че може да споделяте парите ми с някаква дивачка с претенции за слава и пари? А отговорът на предишния ви въпрос е да, ще се погрижа за мис Ван Влийт при първия удобен случай.
Само споменаването на името й извика в паметта му синьозелените очи, отправени към него с несигурна арогантност, и идеалното нежно лице. Добре очертаните светли вежди над гъстите мигли й придаваха вид на приказно горско създание. Правеше странно впечатление тази смесица от патрициански черти със съвсем земни измерения. Макар че овалното й лице бе с перфектни черти, както и устните и носа й, очите й гледаха провокиращо и страстно, сякаш й бяха известни всички тайни на хората и боговете. Лице на светица и очи на уличница…
Да върви по дяволите. Изкусителни видения на Кайла Ван Влийт започнаха да го преследват с досадна честота, откакто тя се появи на прага им със смехотворните си претенции.
Беатрис се усмихна със задоволство и се отпусна върху брокатените възглавнички на удобния диван.