— Може би херцогът не се интересува от това, но херцогинята със сигурност — Селест сръчно отметна коприната от рамото на Кайла. — Тя ще го тероризира, докато не го накара да направи нещо, за да те спре. И тогава ти ще му поставиш ултиматум, скъпа моя. Ако намерим подходящия момент, той ще трябва да отстъпи.
— И да ме провъзгласи за законна наследница? — Кайла се усмихна горчиво. — Мисля, че не го интересува какво говорят хората.
— Вече не става дума за това. Сега са важни парите. Средствата, които трябваше да бъдат предоставени на Фостин и които тя никога не получи. Горкото момиче, оставено само да се защитава. Тя остана сама, бременна и изоставена на произвола на съдбата и плячка за мъже като… но стига. Ти знаеш всичко това и няма нужда да го повтаряме.
Кайла се намръщи и Селест се загледа в синята коприна в ръцете си. Понякога кръстницата скриваше фактите, не злонамерено, а от обич. И все пак беше неприятно по-късно да научава неща, които се предполага, че вече знае.
— При кого е живяла маман, когато така брутално са я оставили без подслон?
— Най-добре да забравим за това, милата ми. Хайде, нека да пробваме този нюанс на синьото как ще се съчетае с цвета на очите ти. Не, не е подходящо. Твърде бледо е в сравнение с яркия им цвят… — Тя прехапа устни под упорития поглед на Кайла и погледна надолу към кошницата с коприни. Произнесе с раздразнение:
— Прочети дневниците на Фостин.
— Чела съм ги. Тя не изписва имена, а само инициали. Сякаш е искала да ги забрави. Имам спомени, но те са толкова смътни. И знам, че не е възможно папа Пиърс да я е подслонил в Лондон. Преди него е имало друг.
Селест въздъхна дълбоко и остави всички коприни обратно в кошницата, после се изправи бавно. Ситни бръчици се очертаваха в края на меките лешникови очи и когато се усмихваше, както сега, по-дълбоки бразди се появяваха около устните й.
— Ще позвъня да донесат чай и ще поговорим за това. Има неща, които вероятно трябва да научиш. Всичко се случи толкова отдавна, надявах се да е вече забравено.
Кайла вдървено седна и усети как гърлото й се стяга. Непрекъснато изникваха нови, и нови факти от миналото, а тя си спомняше толкова малко. Някои неща помнеше: разходки в парка, как тичаше край Фостин и се смееше, когато панделката от косата й се развърза и вятърът я отнесе; пътуване в карета с един от приятелите на маман — мъж, който винаги се смееше и се усмихваше с обожание на красивата й майка. После друг мъж — който не беше толкова мил, караше я да се чувства особено — уплашена и тревожна. Но това бе толкова отдавна, образите се сливаха, впечатленията се смесваха и тя често не можеше да ги различи един от друг.
Отделни картини. Спомняше си кораба, който ги отведе в Индия и как на маман й беше толкова лошо, както това ставаше и със Селест при пътуване по море. И после смътни спомени за оглушителен шум и мъже в тюрбани, които тогава й изглеждаха толкова странни. Беше горещо, разбира се, и имаше палещо слънце, а маман се чувстваше все по-зле. И тогава се появи папа Пиърс. В началото лицето му изглеждаше странно, но после вече стана познато и скъпо на сърцето й.
Тя вдигна глава, когато Сали внесе подноса с чая и сложи приборите на масата. След като камериерката излезе, Кайла се наведе напред:
— Маман не е срещнала папа Пиърс в Англия, нали?
Селест се раздвижи неспокойно:
— Не съвсем. Тя се е запознала с него чрез „Дейли Таймс“.
— Вестникът? — Кайла зяпна от учудване. В нея се зараждаше подозрение, и все пак тя не искаше да го облече в думи, сякаш, ако го произнесе на глас, ще го съживи, ще го направи действителност. Но нямаше полза да се затваря отново вратата към миналото, а и Селест й говореше припряно, като думите й се застъпваха една друга, така както потокът залива плоските камъни бързо и ясно:
— Тя е била купена от Пиърс. Той е имал нужда от жена, която да се грижи за домакинството. Пуснал е обява в „Таймс“. Тя бе толкова отчаяна, а аз още не бях срещнала моя скъп Реджиналд и не можех да й помогна. Ти още не беше навършила четири години, Кайла, ти беше толкова малка, а тя се страхуваше, че можеш да останеш на улицата или още по-лошо — да попаднеш в ръцете на мъже като… като тези, които посещават сводниците в Ковънт Гардън. Има мъже, които дебнат малки деца и са с перверзни намерения… Фостин не можеше да понесе мисълта, че можеш да попаднеш в ръцете на подобни хора, а беше оставена сама да се справя. И направи единствено възможното — реши да отиде на работа при Ван Влийт, когато прочете съобщението във вестника. Тя пристигна в Индия много болна, а той бе толкова добър човек. Мисля, че я обикна и нямаше нищо против да я гледа, докато оздравее. Тя изпълни своето задължение, да се грижи за домакинството в неговия дом, а той се закле, че ще се погрижи за теб и твоето бъдеще, и го направи — нали, Кайла, докато…