— Ваша светлост, простете, но заплахите ви не ми действат. Твърде елементарни са, защото аз вече се подложих на унижения, идвайки при вас да потърся признание на правата си.
— Твърде елементарни? — Улвъртън отново пристъпи към нея и тя успя да почувства топлината на могъщото му тяло, дори да долови лекия мирис на кожа и уиски — потентна смес. — Нека го кажа съвсем просто: веднага напуснете Лондон и за вас няма да има никакви последствия освен яда, че не успяхте да измъкнете пари от мен.
— А ако избера да остана? — Тя се усмихна на присвитите му очи, твърде ядосана от господарския му маниер, за да я е грижа какво прави или какво казва. — Вече имам приятели тук. — Посочи с ръка към улицата и ресните на шала й затрептяха. — Поканена съм на няколко приема. Вие, разбира се, ако решите, можете да разрушите репутацията ми.
— Мадам, това е най-малкото, което ще направя, ако упорито държите да продължите с машинациите си.
— Наистина? — Кайла се засмя нервно, а лицето й пламна от яд и възмущение. Но тя само вдигна рамене безгрижно. — Тогава ще съм пария в изискана компания. Колко ужасно. Но разбира се, ако вие решите да се държите нелюбезно, аз ще трябва да кажа на някои хора, че баща ми е покойният херцог Улвъртън, който се е отказал от бедната си жена и детето си и ги е изхвърлил на улицата, обречени на глад и мизерия. Бедната маман. Аз имам доказателства. Документът за сключен брак е юридически необорим, въпреки че ваша светлост не желае да признае това.
— Бракът е бил анулиран, както много добре знаете. Очевидно за майка ви парите са били по-важни от съпруга й, защото не се е поколебала да ги вземе, когато са й били предложени. Но какво друго може да очаква човек от една уличница? Семейството се е отървало от нея. Тя само е петняла доброто му име.
Бруталните му думи я шибнаха като камшик и лицето й пламна. Тя усети как я изпълва бяс, но успя да го потуши и само леко кимна с рамене:
— Така ли мислите? Може би тогава ще бъдете разочарован от факта, че дъщерята на братовчед ви е избрала да стане развратница, хетера, държанка, нощна пеперуда, fille de joie — лейди на нощта. Да, може би тук за мен има урок. Доколкото знам, майка ми е била много популярна. Тя е била френска маркиза, родена в аристократическо семейство, към която съдбата е била неблагосклонна, и то не по нейна вина. Това би била една очарователна история, споделяна с вас, докато играете комар в Уайтс, не мислите ли? Дъщерята на покойния херцог Улвъртън и френска емигрантка е благосклонна към джентълмените, които могат да си позволят да купят нейното благоразположение. Може би дори ще има наддаване и надпревара в залозите за мен, защото цената ми наистина ще бъде висока, изключително висока, уверявам ви.
Докато тя говореше, очите на Улвъртън потъмняха, устната му се изкриви и мускулите на челюстите му се свиваха и разпускаха.
Кайла се разсмя гневно. Смехът й премина в стон, когато ръката му здраво хвана китката й. Той я привлече към себе си и тя дори не опита да се освободи, защото знаеше, че не може да му се противопостави със сила. Вместо това впи очи в неговите с цялата дързост, на която бе способна, докато усещаше горещината на тялото му, притиснато в нейното, дори през всички пластове дрехи по тялото й заедно с кашмирения шал.
— Жени като вас могат да се купят по шест за шилинг. Не ме заплашвайте, мис Ван Влийт. Не ме предизвиквайте, защото аз не се предавам лесно.
Това й подейства като нов удар с камшик, тя го погледна разярено, без да се опитва да се освободи от хватката му:
— Веднага ме пуснете, или…
— Или какво? Ще викате за помощ? — Ъгълчето на устните му се изви в отвратителна усмивка. Той я притискаше толкова силно, че тя усети горещината на тялото му, то запали нея. Неговата груба мъжка сила я обжари като пламък. От него лъхаше на дъжд и малки капчици вода трептяха в косите му.
— Не виждам смисъл да крещя за помощ, ваша светлост — гласът й звучеше спокоен и овладян, макар че вътрешно трепереше от гняв, объркване и необяснима възбуда. — Има други начини човек да се справи с човек като вас.
— Аха, и вие без съмнение знаете всички тези котешки номера — ръката му се плъзна нагоре и като нагъна тънката материя на ръкава, вкопчи още по-силно пръсти в рамото й. — Имал съм си работа с жени като вас.
— Няма съмнение, че сте имал отношения с жени и преди, но не и с такива като мен.