— Тук грешите.
Преди тя да разбере какво смята да предприеме, той се наведе към нея и впи устни в нейните така неочаквано, както орел сграбчва плячката си. Целувката му бе груба и невъздържана. Едната му ръка обхвана косата й и разхлаби плитката, навита на кок. Косите й се разпиляха, а фибите се посипаха по пода. Ръцете й бяха притиснати между телата им и тя се опита да го изблъска, но напразно. Той я държеше здраво, твърдото му тяло бе плътно притиснато в нейното, а устните му оставаха впити в нейните. Тя почувства странно прималяване, краката й омекнаха и загуби желание за съпротива. Обхвана я необяснима слабост, а вътре в нея избухнаха пламъци, които накараха кръвта във вените й да закипи. Усети как бузите й се зачервяват и цялата започва да трепери. Тя се облегна на него, ръцете й сграбчиха реверите на сакото му. Пръстите й усещаха силното туптене на сърцето му, а ударите на нейното собствено пулсираха в ушите й. Mon Dieu, какво правеше той с нея? Всичко бе толкова объркващо… никога през живота си не бе се чувствала така… така отмаляла, с такова странно чувство в стомаха и треперещи бедра. Това чувство бе толкова странно — то я плашеше и същевременно опияняваше.
Когато най-накрая той я освободи, тя трябваше да се задържи за ръката му, за да не се строполи на пода. В очите му проблясваше триумф, а устните му се изкривиха в доволна усмивка:
— Виждате ли, мис Ван Влийт, аз ви познавам по-добре, отколкото вие самата себе си. Откажете се от абсурдните си претенции и кротко напуснете Англия.
Тя възстанови равновесието си и изтри с края на шала следите на устните му от устата си. Гласът и бе изтънял от гняв:
— Вашето семейство без никакви угризения е отхвърлило майка ми, без да й даде и едно пени. Защо аз трябва да поема такъв риск? Благосклонността на дъщерята на един херцог би трябвало да се оценява твърде високо, не мислите ли?
— Проклета да сте.
Зад гърба му Кайла видя напрегнатите лица на домоуправителката и един лакей, които надничаха в стаята. Сигурно Сали ги е довела, предусещайки, че господарката й може да има неприятности. Улвъртън се обърна рязко, изгледа ги презрително и спря на вратата. Обърна се към нея и изражението му я смрази, та за момент трябваше да се подпре с ръце на стола, за да запази равновесие.
— Още не сте чули края на историята, мис Ван Влийт.
— Нито пък вие, Ваша светлост.
Улвъртън се завъртя на пета и изфуча покрай слисания лакей.
Кайла остана неподвижна, заслушана в стъпките му по стълбата надолу. Външната врата се затвори с трясък зад гърба му. Погледът на Кайла се насочи към госпожа Пийч, икономката, която се бе облегнала на рамката на вратата и я гледаше с недоумяващ поглед:
— Добре ли сте, мис?
„Господи, какво са чули?“ Тя кимна:
— Да, добре съм. Моля да забравите сцената, която току-що се разигра пред очите ви. Изглежда херцогът погрешно възприе думите ми и аз му отправих предизвикателство с цел да го ядосам.
— Боя се, че сте си спечелили един враг, мис.
Кайла кимна отново.
— Да, но той го пожела.
От стола пред камината Селест се обърна към Кайла, вдигайки поглед над празната чаена чаша.
— Той ще бъде опасен враг, малката ми. Може би трябва да спрем дотук.
— Не! В никакъв случай! случай! Ти по-рано каза, че става дума за правата на майка ми. Никога няма да си простя, ако позволя името й да остане опетнено от лъжи — потрепервайки, Кайла се наведе да вдигне кашмирения шал, който бе паднал от раменете й. Отиде при Селест и коленичи пред нея. Кафявите очи се взираха в нея през сълзи, но погледът и не бе отнесен и замъглен, както Кайла очакваше.
— Лельо, не трябва да се предавам сега. Той си направи труда да дойде тук, значи е притеснен.
— Той дойде да те предупреди, детето ми — Селест въздъхна и с трепереща ръка постави на масата чашката от китайски порцелан, която леко издрънча. Въздухът бе натежал от алкохолни изпарения, зареден с напрежение. Тя протегна ръка и взе брадичката на Кайла в шепата си:
— Ти си много красива като Фостин. Но в теб има сила, която липсваше на майка ти. Сила, но не и власт. Не смесвай тези две неща. Херцогът разполага с власт и може да те унищожи. Не трябваше да се захващаме с тази история — ръката й се отпусна, тя затвори очи и се облегна назад в стола си.
Кайла взе ръката й в дланите си и леко започна да гали с пръсти нежната кожа покрита със сини венички:
— Но ние вече направихме първата стъпка. Няма връщане назад. Можем да продължим само напред.
5
Светлината на превалящото слънце се простираше над улица „Сейнт Джеймс“, а самото то се подаваше иззад един облак и хвърляше неравномерни сенки, които като възлести пръсти се протягаха из алеите и се гърчеха досущ притаени котки по первазите и входовете. Брет прескачаше нагоре по две стъпала наведнъж и ефектът на мрачното му настроение можеше да се сравни по сила само със заплахата на Кайла. Да върви по дяволите. Последните два дни бе прекарал в тормоз над адвоката на Едуард, принуждавайки го да събере всички налични сведения за смехотворните й претенции, че е първородната дъщеря на херцога, и то законна. Още по-лошо — той току-що бе напуснал кантората на адвоката. Този глупак бе признал, че е запознат със случая, но не е счел за необходимо да го спомене, тъй като Фостин е подписала документ, с който се отказва от всякакви права.