Брет се усмихна и приближи кесията към нетърпеливата ръка на Уотли.
— Грешиш. За мен тези документи струват цяло състояние. Можеш ли да ги вземеш?
Уотли зяпна от изумление и бавно поклати глава:
— Да открадна от опасен разбойник като графа? Ще увисна на въжето преди залез слънце.
— Не и ако имаш достатъчно пари, за да напуснеш Лондон. — Брет внимателно наблюдаваше как алчността и страхът се борят в душата му и улучи точно момента, когато Уотли се предаде. — Ще ти дам хиляда лири.
— Исусе! Тези бумаги значат много за вас.
— Те трябва да са…те са мои. За разлика от човека, в чиито ръце се намират в момента, аз имам достатъчно пари, за да си ги върна. Съгласен?
— Дявол да ме вземе. Готов съм да го направя, но ще ми трябва време.
— Една седмица.
— Една седмица! О, небеса, господарю, аз не мога…
— Две седмици тогава. Възможно ли е?
След кратък размисъл Уотли кимна:
— За такива пари няма как да откажа.
Брет се усмихна.
Брет се загледа през прозореца в дългата колона от натруфени карети пред дома на Сефтън и в изобилието от светлини, които обливаха пътя и входната врата. Беше светло като ден. Тихо изруга и когато Кенуърт го погледна, каза:
— Радвам се, че леля Беатрис и дъщерите й пристигнаха по-рано. Очертава се една досадна вечер и свръхизобилие от гости. Бих предпочел да съм в Уайтс. Там е доста по-спокойно.
— Да, но липсват представителки на нежния пол. Сефтън е наистина елегантен бал, не строг като Джърси или този на ужасяващата госпожа Дръмънд Бърел. Предполагам, че ще се насладим на истинска красота днес, а не на студенокръвни екземпляри.
Развеселен от критичната забележка, Брет нареди на кочияша да чака и последва Бари в прекрасния дом на лейди Сефтън. Вътре униформен лакей чинно се поклони и оповести пристигането му.
— Салонът е препълнен — обяви Бари. — Лейди Сефтън ще бъде наистина доволна, сигурен съм.
— Без съмнение — Брет зашари с поглед из тълпата с намерение да открие домакинята, да се представи на леля си и после да си тръгне. Мразеше такива събирания. Твърде много хора, твърде много преструвки. Хиляди свещи осветяваха фоайето, като оставим настрана кристала, среброто и златните накити, както и бляскавите отражения от искрящи бижута, украсяващи шиите и потрепващи на ушите на дамите.
Нетърпелив да открие лейди Сефтън и да се извини, че не може да остане, той се обърна рязко и заобиколи висока палма в саксия. Точно зад нея, с гръб към копринената облицовка на стената, стоеше стройна жена, заобиколена от тълпа почитатели. Проблесна небесносин плат, после руси коси, и тих смях привлече вниманието му. Когато един от мъжете се отмести, той я видя съвсем ясно.
Кайла Ван Влийт.
Брет стисна зъби. Непокорната измамница, облечена в прилепнала синя копринена рокля, която подчертаваше съблазнителната извивка на гърдите й, със сапфирени обеци и колие, с маниер и стил на истинска лейди. Само че той я познаваше по-добре. Дъщеря на уличница, тя бе заявила ясно намерението си да надмине майка си като куртизанка, която допуска до себе си само най-богатите…
Кайла се усмихваше, вдигнала извити вежди в леко учудване, загледана в един от мъжете, който й говореше с нескрито възхищение. Би трябвало обектът на нейното внимание да разбира каква е тя, но младият мъж продължаваше коленопреклонно да я ласкае. Това направо изкара Брет извън нерви… Да е проклета тази красива, примамлива уличница…
В този момент тя вдигна поглед от лицето на слабия блед млад мъж, който така разпалено разкриваше чувствата си, и синьозелените й очи срещнаха погледа на Брет. Полуусмивката, красиво очертана на устните й, замръзна, и за миг паника стегна хубавото й лице. Нямаше съмнение, че тя е изненадана от появата му там. Устните й се полуотвориха и ветрилото й от коприна и слонова кост се изплъзна от омекналите й от изненадата ръце. Това даде повод на младия мъж да направи още нещо за нея и той с подчертан ентусиазъм се наведе да го вдигне. Беше очевидно, че тя е много смутена от присъствието му.
Лека иронична усмивка изкриви устните на Брет, когато срещна погледа й. Той саркастично вдигна вежди, сякаш да й напомни, че знае коя е и какво представлява. Можеше да облече скъпи коприни и блестящи бижута, но под целия този изкуствен блясък и скъпи маскарадни дрехи щеше да си остане ненаситна авантюристка. Явно тя правилно разбра значението на погледа му и по бузите й изби червенина, а синьозелените очи заискриха още по-силно под гъстите тъмни ресници. Ужасно е, че тази красота можеше да крие такова двуличие. Но това беше факт. Нищо в Лондон не бе такова, каквото изглеждаше. Стените с пиластри криеха некачествено дърво или изронени тухли, а мъжете и жените криеха своето безчестие под пудра и грим.