Като Кайла Ван Влийт.
Все още загледана в него, Кайла позволи на младежа да постави ветрилото в протегнатата й длан. Ръката й леко потреперваше, но тя успя да възвърне самообладанието си, когато откъсна поглед от Брет и се съсредоточи отново към своя изпълнен с възхищение, кавалер. Брет не можеше да чуе какво говорят, но усещаше, че тя слуша по-разсеяно, отколкото би трябвало, думите на младежа. Той се усмихна. Тази нощ може би е най-подходящият момент да я накара да напусне Лондон.
6
Улвъртън. Тук. Можеше да бъде навсякъде другаде. И, изглежда, готов да убива. Защо ще присъства на това соаре у лейди Сефтън? Той нямаше вид на човек, който харесва подобни събирания… После си спомни рязката груба целувка и реши, че не може да сравни херцога с нито един мъж, когото познава. О, небеса, той приближава към нея!
Невиждаща, тя се обърна назад и попадна лице в лице с младежа, който неотлъчно я следваше почти от момента, когато пристигна с танте Селест и лейди Ръштън. Той я гледаше с надежда. Имаше приятно кръгло лице над сложно завързания шал на врата, а очите му бяха блеснали и искрени:
— Мис Ван Влийт… вие казахте, че ще танцувате с мен един от следващите танци?
Кайла примигна и се загледа по-внимателно в младия Харгрийвс, наистина много приятен, обаче твърде млад и прекалено ентусиазиран. Но точно той можеше да разсее напрежението й в момента, а тя имаше нужда от това.
Потупа го игриво по рамото със затвореното си ветрило, като се усмихваше закачливо:
— По-късно? Скъпи ми господине, аз съм съкрушена. Никога не съм мислила, че така можете да си играете с вниманието на една жена.
— Но защо, уверявам ви! Мис Ван Влийт, никога не съм мислил… — Той замлъкна, изненадан и огорчен, а Кайла се усмихна. Наведе скромно поглед и промълви:
— Мислех, че искате да танцувате с мен следващия танц.
— Разбира се! Аз… мислех, че е ангажиран. Да, окажете ми тази чест. — Той, изглежда, възвърна отчасти своето въодушевление и протегна ръка към нея, така както навярно са го обучавали учителите му по танци. Кайла докосна пръсти до ръкава му и му позволи да я отведе на дансинга, където се надяваше да се изгуби сред танцуващите изискани стъпки на менуета.
Питър, лорд Харгрийвс, бе син на богато семейство от аристократично потекло и лорд Туилби, неговият баща, много се гордееше със сина си. А Питър беше твърде млад, една година по-малък от нея, — въпреки че изглеждаше още по-незрял. Кайла с мъка се въздържаше да не му каже, и то доста нетърпеливо, да се върне отново в обятията на бавачката си. Той бе наистина приятен, но прекалено пламенен и прилепчив за нейния вкус. А тя бе тук, защото Селест и Ондин бяха казали, че това е мястото, където трябва да бъде тази вечер. Одобрението на лейди Сефтън било равностойно на прием от страна на всички, осигуряващо достъп дори до поканите за бала в огромната зала на Олмак. Някои мъже вече наричаха Кайла Несравнимата, което по-скоро я забавляваше, отколкото вдигаше самочувствието й, макар че танте Селест се закле, че това наистина е признание за нейната красота и стил и само би помогнало.
А сега Улвъртън беше тук. Тук, където най-малко очакваше да го види, и то на соаре, където се очакваше младите дебютантки да бъдат представени пред обществото за техния пръв сезон. Може би си търсеше годеница?
Колко неприятно бе да вдигне поглед и да го види как разярено я гледа от другия край на залата. Това я караше да се чувства уязвима и странно неспокойна, останала без дъх, със свит на топка стомах, сякаш отново я бе целунал. Къде ли е танте Селест? Преди минути стоеше наблизо, отиде… може би за чаша пунш, дори Ондин се бе загубила някъде сред тълпата. Бяха я оставили съвсем сама и беззащитна. Тя е тук, за да довърши започнатото, а не да намери подходящ съпруг. Тук е, за да влезе в кръговете на аристокрацията, където се движи високопоставената вдовица на херцога. Нейна светлост трябва да обърне нещата в нейна полза, Кайла бе сигурна в това. Херцогинята искаше да омъжи дъщерите си и би направила всичко възможно, за да избегне дори и намек за скандал. Затова тихомълком би й платила щедро.
Кайла се усмихна разсеяно, когато Харгрийвс я настъпи леко и се извини за неловкостта си, и му позволи отново да я въвлече в танца. Краката й сами следваха ритъма, докато съзнанието й бе заето с по-важни проблеми.
Изнудване. Противна дума и още по-противна действителност, а на моменти тя имаше усещането, че е въвлечена в точно такава ситуация. Но наистина ли бе изнудване, когато единственото, което искаше, бе семейството на баща й да признае правата й? И да отдаде признанието на Фостин, отказано й приживе. Маман е мъртва, но ако семейството на Едуард Ривъртън признае, че той е имал законен брак с нея, тогава ще бъда удовлетворена — това ще бъде един вид възмездие за всичко, което са й сторили…