— Когато се видяхме за последен път, бяхте много по-приказлива, мис Ван Влийт. Тази вечер няма ли какво да ми кажете?
— Нищо, което би могло да ви заинтригува, ваша светлост.
Брет се засмя тихо, но с омраза, подигравателно.
— Бях прав. Вашият блясък е само фалшиво покритие. Зад красивото ви лице, под стилните дрехи бие сърце на лека жена.
Тя го погледна и гневът й я накара да изрече:
— Позволявате си да говорите с мен така, сякаш съм от изоставените ви любовници. Няма да търпя това!
— Няма? — Той я завъртя около себе си, притискайки я много по-силно от допустимото, докато тя не почувства топлината на силното му мускулесто тяло като пламък, който я обхваща и отнема дъха й и я изгаря отвътре. Ръцете му я притиснаха предупредително.
— Мисля, че ще изтърпите всичко, което имам да ви кажа. Нямате избор, не и ако наистина възнамерявате да поддържате смехотворните си претенции. В крайна сметка ще изгубите всички надежди да осъществите желанието си, ако направите сцена тук. Уверявам ви, че моята репутация няма да пострада, но вашата — със сигурност.
Тонът му сега бе гневен и той я притискаше твърде силно, така че тя почти не можеше да диша или да мисли. Увисна на ръката му като парцалена кукла, докато той я въртеше в такт с музиката по лъскавия под и звуците на Моцарт изпълваха въздуха с напрежение. Всичко наоколо се разми пред погледа й: музиката, скандализираните погледи отвред. Защо го правеше?
Като наведе глава, той процеди през зъби:
— Ако имаш някакви намерения да използваш Кенуърт — предупреждавам те, той ми е приятел. По-скоро ще те направя своя любовница, отколкото да позволя да разрушиш живота на почтен млад мъж като него.
Това бе толкова далече от истината — значи веднага бе решил, че тя може да предпочете да бъде любовница, а не съпруга. Кайла изостави добрия тон и любезността:
— Вие сте надут и арогантен глупак — изсъска. — Предпочитам истински джентълмен, а не първобитен варварин и туземец без никакви маниери. Свободна съм да избирам и мога да се закълна, че никога не бих избрала да бъда ваша любовница.
Стоманено-сребърните му очи проблеснаха заплашително, когато наведе поглед към нея.
— Никога е разтеглива думичка. Не се заричайте в неща, които не може да изпълните.
— Това обаче е сигурно. Освободете ме. Отказвам да продължа този фарс и искам да се върна при кръстницата си.
— Много добре.
Кайла вървеше с високо вдигната глава, като пренебрегваше любопитните погледи на хората наоколо. За радост музиката спря точно когато напуснаха дансинга. Хората се отдръпваха да им направят път — бижута проблясваха и прозвънваха при всяко тяхно движение…
Само Селест все още стоеше до Кенуърт и тревожно се взираше в тях, като с нервно движение отваряше и затваряше ветрилото си. Тя изглеждаше красива в копринената си зелена рокля със смарагди, които проблясваха на ушите и около шията й. На устните й потрепваше нервна усмивка, докато чакаше Кайла и херцогът да стигнат до нея.
Но когато ги доближиха, Улвъртън издърпа Кайла покрай кръстницата й и Кенуърт. Пръстите му се впиха още по здраво в ръката й, когато тя се спъна и се дръпна от него, а гласът му прозвуча тихо и подигравателно:
— Съдействайте ми, мис Ван Влийт. Освен ако не искате да станете за посмешище на всички, които после ще се забавляват и ще разказват случката по време на следобедния си чай. Добър вечер, милорд, моля, направете ни път, на дамата й прилоша и има нужда от чист въздух, благодаря. — Главата му се наведе към Кайла, когато тя отново опита да се отдръпне, и устните му почти опряха ухото й. — Това беше лорд Олвънли, известен със слабостта си към светските клюки. Искаш ли името ти да се споменава във всеки дом в Лондон до утре сутринта? Не! Тогава престори се, че ти е зле и се дръж за ръката ми, за да запазиш това, което е оцеляло от репутацията ти.
Бясна, Кайла разбра, че той е прав и се отпусна в ръцете му, така че той почти трябваше да я носи. Когато излязоха на верандата, полумесецът осветяваше с бледа светлина върховете на дърветата и огромните каменни вази за цветя, подредени върху парапета. Тя се отдръпна и после, вбесена, се обърна към него.
7
Лунната светлина посребряваше косите му и се отразяваше в зениците му и от това той придобиваше призрачен вид. В него нямаше и намек за съчувствие или загриженост, само безмилостна решителност. Кайла потрепери — хладният нощен въздух я караше да съжалява, че не е с наметало въпреки етикета, който повеляваше, че в името на модата в момента по-приемливо е дамите да треперят от студ, вместо да са топло облечени. Защо продължава да я гледа по този начин? Свирепата настойчивост на погледа му караше ръцете й да треперят и тя дишаше на пресекулки. Не за пръв път бе склонна да повярва, че майка му наистина е една от онези примитивни американски туземки, за които се говореше, че са диви и необуздани… Кайла с усилие изправи глава и гласът й прозвуча рязко.