Выбрать главу

Със слаб, едва доловим глас, който прозвуча странно и необичайно дори за нея, тя успя да изрази протест:

— Не можете да направите това…

— Мога. — Устните му се придвижиха към ухото й, а гласът му прозвуча нисък и провлачен. — Ще го направя.

— Не… — прозвуча по-скоро като стон, а не твърд протест, както Кайла възнамеряваше. Опита се отново да го отблъсне, като го заудря с длани. После се притисна към стената за опора, защото той неочаквано я освободи. Загубила равновесие, тя замря, почти нищо не виждаше от косите, разпилели се по челото й. Протегна трепереща ръка и отметна русите кичури от очите си, впила поглед в него, докато се опитваше да оправи раздраната си рокля, а движенията й бяха затруднени от ръкавиците. Лицето му изразяваше мрачна решителност и тя поклати бавно глава:

— О, не…

— О, да. Не търпя да ме заплашват и реших да сложа край на всичко това — той отмести ръката й и дръпна нагоре роклята й, за да я покрие отново. — Идвате с мен, мис Ван Влийт — не ме е грижа за последствията. Повярвах във вашия блъф.

— Блъф? — Прозвуча глупаво и неестествено като ехо на думите му. Тя поклати глава. — Не зная за какво говорите.

— Много добре знаете — той завърза панделката на рамото и с такава вещина, сякаш правеше това всеки ден. — Обявихте, че сте готова да се продадете. Така се случи, че аз съм на пазара в търсене на нова любовница. Вие, разбира се, можете да ми откажете, но не мисля, че ще го направите. Нюгейт е твърде неприятно място.

— Ню…затвора? Вие сте луд. Нищо не съм направила.

— Може би съдът ще застане на ваша страна, но много се съмнявам в това. Склонен съм да вярвам, че ще ми повярва, когато с херцогинята му разкажем как сте се опитали да ни изнудвате. Е, това може да разстрои леля Беатрис, но така няма да ви позволим да продължите с машинациите си. Обърнете се. Каретата ни чака там, отстрани.

Безмълвна, Кайла без протест се остави да бъде отведена през верандата към страничните стълби, които водеха към единия край на къщата. Над красиво оформените храсти се виждаха силуетите на редици от карети със запалени фенери. Входът и алеята бяха ярко осветени и наоколо се движеха фигури, лакеи в най-различни ливреи, цвилеха коне. Звучеше приглушен човешки говор, по паважа трополяха колела, копитата стържеха по облите камъни. Миризми на конски тор, парфюм и сладък дъх от цветята в градината се сливаха в едно с целия шум и движение и създаваха невъобразим хаос, който я зашемети.

Но като възвърна самообладанието си и видя приближаващата карета, от която слезе кочияш и отвори пред тях вратата, осъзна намеренията на херцога. Безпаметната слабост, която я бе обхванала, моментално се изпари. Тя се освободи ужасена от ръката му.

— Не е възможно да искате това. Няма да дойда!

Улвъртън гневно я изгледа и преди тя да може да реагира, взе я на ръце, наведе се напред и я внесе в каретата. Просната върху луксозните възглавнички, тя бързо се съвзе. Купето леко се залюля, когато той се качи след нея, а тя грабна дръжката на вратата, преди да се е затворила. Ръката на Улвъртън я прихвана през кръста и я върна отново на седалката срещу него.

— Изборът е ваш, мис Ван Влийт. — Гласът му бе тих, но леденостуден. — Или идвате с мен, или отивате в Нюгейт. За вашата кръстница ще бъде още по-тежко, защото тя е вече стара, но…

— За какво намеквате?

— Затвор. Изнудване. Френска емигрантка в заговор с незаконната дъщеря на братовчед ми. Целта е да измъкнат с измама пари от мен. Да продължавам ли?

— Не — прозвуча като сподавен шепот. Тя пое дълбоко въздух, за да успокои ритъма на сърцето си, като се опита да не мисли за нищо. Защо се чувстваше като животно, заловено в капан? Макар че нямаше голям опит в обществото, тя знаеше достатъчно, за да прецени значението на заплахите му. Дори и намек за подобен скандал бе достатъчен, за да разруши не само нейния живот, но и този на Селест, а може би и на лейди Ръштън. Можеше ли да поеме такъв риск? А сега можеше ли да рискува и да отиде с него по този начин?

Тя погледна през прозорчето и видя жадни за сензации лица, които ги наблюдаваха от широката веранда. Веднага осъзна, че репутацията й бе напълно разрушена.

Лорд Олвънли стоеше на третото горно стъпало и се взираше в каретата на Улвъртън. До него в напрегната поза стоеше лорд Брейкфилд, а устните му бяха ехидно присвити.

Когато Кайла ужасена се обърна към херцога, той само вдигна вежди и заповяда на лакея да затвори вратата. Тя хлопна с решително щракване и така запечата окончателно съдбата и бъдещето й. Каретата се люшна и потегли, като се отдалечаваше все повече, и повече е от соарето у лейди Сефтън. Тя се отпусна назад върху възглавниците и се загледа в строгото му лице с безкомпромисно изражение.