Погледът му се плъзна надолу към бедрата й, които проблясваха на меката приглушена светлина и изражението му леко се промени. Стисна и двете й китки с една ръка, а с другата леко повдигна роклята й още по-нагоре:
— Прекрасни — каза тихо и се засмя.
Заля я вълна от срам и тя пожела да не беше послушала танте Селест, която настояваше да остави дългите кюлоти. Щяха да издуват тясно прилепналата й рокля, протестираше кръстницата й, и затова тя трябваше да облече само тънката шемизета, която наистина бе много хубава. О, да. Беше много по-хубава, но и много къса и краката й бяха голи под тънката копринена рокля, и дори още по-тънкото наметало, което бе почти прозрачно. А сега Улвъртън се бе възползвал от това и в момента роклята й бе вдигната почти до кръста. Той я оглеждаше с небрежния поглед на собственик и това я накара да пожелае да изтръгне очите му и да ги хвърли през прозореца.
Като се извъртя ядосано, тя някак успя да премести краката си и полите на роклята поне закриха бедрата й. Подпряна на колене, успя да изтръгне едната си ръка, като изхлузи ръкавицата си. Замахна към него и успя да го удари, дългите й нокти изрязаха дълбоки кървави бразди по бузата му. Той изруга грубо и хвана ръката й, когато тя замахна втори път. Хвърли я назад, като хвана здраво двете й ръце и ги опря зад гърба й и с тялото си я приклещи към седалката.
— Малка дива котка. Това беше твоя идея. Отказваш ли се сега?
Беше й трудно да отговори, защото тежестта му я остави почти без въздух:
— Аз… никога… не съм казвала, че ще бъда ваша!
— Ако бъдем точни, да, така е. Но нощните пеперуди не винаги могат да се радват на лукса сами да избират клиентите си, или още не си усвоила този урок? Може би не си. Ти си млада и достатъчно хубава, за да можеш сама да избираш, предполагам. Но не и този път. Този път, сладка моя измамнице, аз избрах вместо теб.
Светлосенки проблясваха през незакритите със завеси прозорци — ту проблясваше силна светлина, ту настъпваше сумрак и тя се чувстваше като в кошмар, изпълващ я с нещо, което можеше да се тълкува като ужас и гняв. Демоните от детството й отново оживяха пред очите й — маскиран Луцифер, ужасяващо красив и безмилостно решителен… опасност, загърната в скъпо наметало, а огньовете на ада и проклятието горяха в очите му. Тя започна да трепери и не можеше да се овладее.
Може би това бе сънят, тъмните сенки в най-отдалечените ъгълчета на съзнанието й, които се прокрадваха и изникваха отново, и тя се опитваше да ги изтика обратно далеч назад. Помисли, че го е правила и преди. Каретата бе пълна с познато наелектризирано напрежение — горещина, която я обхващаше и изпълваше, я караше да тръпне в очакване, сякаш знаеше какво ще се случи след това. Но тя не знаеше, нали? Никога не е била с мъж досега. Никога мъж не я е докосвал, освен веднъж. Едно лято, преди много години, френско семейство бе дошло на гости при маман и бяха довели малкия си син. Той бе колкото Кайла, и тогава тя позволи, поддала се на детското си любопитство, да изследва тялото й, както и тя неговото. Детско докосване, срамежливо и смущаващо, но пък те бяха само на седем или осем години. Толкова отдавна. Когато животът бе толкова красив и изпълнен с радост.
Ръцете му я върнаха към действителността. Тя примигна срещу него, сякаш току-що се събуждаше. Той хвана брадичката й и задържа лицето й неподвижно, очаквайки, че ще се съпротивлява отново. Нямаше нужда от това, защото силите й внезапно я напуснаха. Ръбът на седалката се впиваше в кръста й, защото я бе приклещил с тялото си. Тя се чувстваше като заек в капан и въобще не реагира, когато той се наведе и я целуна. Устните му бяха груби — горещи и твърди, а езикът му разтвори яростно устата й, което я изпълни с буря от чувства.
Това не беше сън. Беше истина. Тя сигурно е луда или още по-лошо. Защо чувстваше тази странна горещина в тялото си — сякаш силен пламък изгаряше вътрешностите й и я изпълваше с огън, който й пречеше да мисли! Не, той не можеше… тя трябва да го отблъсне, да му каже да спре и да я освободи. Но не можеше да спре чувствата, които бушуваха в отговор на целувките му или докосванията му дори когато свлече тънките презрамки на шемизетата й. Тя потръпна, когато той докосна голите й рамене, а пръстите му си играеха със зърното на гърдата й, милвайки я леко, докато не простена.
Светлината от фенера проблясваше в гъстите му черни коси. Брет погледна нагоре към нея и в очите му се появи странна напрегнатост, когато срещна погледа й. Тя дишаше на пресекулки. Силното желание бе изопнало чертите му, устните му бяха присвити и една резка разсичаше челото му. В този момент той наистина приличаше на дивак, както тя самата го бе нарекла — изражението му бе смъртоносно, очите му горяха, бе опасен и ужасяващ.