Бари проследи с поглед лорд Олвънли, докато си пробиваше път през тълпата към лейди Джърси. Музиката заливаше претъпканата зала, но не успяваше да заглуши шепота и шума, който вдигаше вълнуващата новина за Улвъртън и за тази, която се оказа последната му любовница. Кенуърт кисело си помисли, че Улвъртън направо предизвика буря от коментари и слухове по свой адрес, а ненавиждаше скандалите. Какво, по дяволите, си въобразяваше — да отвлече една дама по този начин? И по-специално тази, за която се говореше, че е дъщеря на собствения му братовчед? Далечен братовчед наистина, но това допринасяше слухът да се разпространява със светкавична бързина.
Изглежда, Нортуик бе решил да пришпори още по-силно този слух, защото се спря до Бари с едва загатната усмивка:
— Изглеждате пребледнял, Кенуърт? Разочарован сте, че вашият идол е развенчан?
— Не ме интересува тонът ви, нито намеците ви. С Улвъртън сме добри приятели, но аз не го боготворя.
— Да, така твърдите вие — устните на графа се присвиха в подигравателна усмивка, предизвикана от нервността на Бари. — Много зле ще се отрази на графа, ако го обвинят в кръвосмешение например, не мислите ли?
— Мерете си думите, сър! Какво намеквате? Едва ли е кръвосмешение Улвъртън да придружи мис Ван Влийт с каретата си. А дори и да има интимност между тях, тя не е близка родственица на Улвъртън.
— Не е? — Нортуик се усмихна по-широко. Лениво взе щипка енфие, кихна в носна кърпичка с монограм, после с щракване затвори малката емайлова кутийка и я пъхна обратно в ръкава си. — Колко отегчителен можете да бъдете понякога, Кенуърт. Мислех ви за по-проницателен. Слухът вече е обиколил цял Лондон — или това ще стане съвсем скоро, уверявам ви — че мис Ван Влийт е братовчедка на херцога. Вие знаехте ли това?
— Чух слуха. И за миг не съм повярвал. Учудва ме, че вие го повтаряте.
— Повтарям? — Нортуик се засмя тихо. — Аз го пуснах, глупаво момче. Ти си такъв наивник. Признавам, че ми отне доста време, докато намеря връзката, а трябваше да се досетя още щом чух името на младата дама. Но, уви, разбрах истината чак когато я видях.
Бари знаеше, че не трябва да го слуша, но в тона му имаше нещо настойчиво и той с наслада отново, и отново повтаряше думите си, та това накара Бари да остане. Графът сякаш усещаше интереса на младежа, защото усмивката му бе хищническа, изражението — изпълнено с наслада.
— Хайде, Кенуърт, и аз ще ти разкажа една история от миналото, кратка и недостойна, но която най-после стигна до развръзка. Недоумявах тогава, но то бе толкова отдавна, по-точно преди седемнадесет години, и така и не разбрах какво стана с нея. Беше френска емигрантка, прекрасно създание, руса, нежна и доста всеотдайна. Изглежда, човекът, за когото твърдеше, че е неин съпруг, не е бил съвсем съгласен с нейната версия и уви, накрая я беше изоставил. Тя имаше дете — малко красиво създание на име Кайла. Никога не забравих това име, защото е необичайно, каквото беше и самото момиченце. Вие знаете, че обожавам красиви малки момиченца, нали, Кенуърт?
Бари бе отвратен от безразличието, с което графът пренебрегваше мнението на останалите и не криеше пороците си. Той се поклони сдържано.
— Простете, милорд, но разговорът засяга тема, която не ми харесва. Нямам желание да чуя края на вашата история.
Нортуик се засмя и в очите му проблесна пламъче — като лампа, поставена в празен прозорец.
— Разбира се, ще ви простя — ако не грубостта ви, то вашето невежество. Но запомнете думите ми добре, вашият приятел Улвъртън ще има причини да съжалява, че е действал така прибързано. Това може да го провали.
— Щом вас все още ви приемат в обществото, милорд, съмнявам се, че какъвто и скандал да се развихри след тази вечер, едва ли уважаваните семейства ще откажат да го приемат сред тях. Сега чувствам внезапна нужда от чист въздух и може би е добре и да се преоблека. Лека нощ, сър.
Бари се завъртя и се отдалечи, усети как Нортуик го проследява с поглед. Беше го превърнал в свой враг. В този момент това не го интересуваше. Вечерта бе пълен провал и той изведнъж почувства отчаяна нужда да се махне от този шум и от събралата се тълпа. Вместо красиво да се лее, прекрасната мелодия на Бах зазвуча нестройно като хаотичен шум.