Той разпознаваше това качество, защото самият той го притежаваше. На моменти това бе проклетата склонност да се държиш арогантно и надменно, като прегазваш всеки, изпречил се на пътя ти. Майка му тъжно се оплакваше от това му качество и твърдеше, че го е наследил от баща си. Може би е права. Това не бе чертата, която харесваше най-много у себе си, но поне можеше да я разпознае като недостатък у себеподобните.
Мис Кайла Ван Влийт стоеше там в разкъсаната си синя копринена рокля и непослушни кичури, които примамливо падаха край лицето й. Изглеждаше така, сякаш не е имала никакви съмнения относно правилността на постъпката си. Само когато я заплаши със затвор, се бе поколебала и сега бе настъпил часът на разплатата.
Трябваше да си признае, макар и с раздразнение, че я желае. Но той бе изпитал страстно желание към нея още при първата им среща, когато бе отказала да отстъпи пред леля Беатрис и бе отговорила достойно на удара с удар, като със завидна лекота бе дала отпор на старата вдовица. Представлението заслужаваше възхищение. Опитът й обаче бе неуспешен.
Той я хвана за ръка и я поведе по стъпалата към входната арка, обградена с масивни колони като древноримска постройка. Вратата бе отворена и той видя в рамката мисис Уилсън, която изглеждаше малко объркана, но запазила самообладание. Явно Годфри пак го нямаше, както често се случваше, когато Брет оставаше в Лондон.
— Ваша светлост — мисис Уилсън се обърна към него с доста овладян глас, когато влязоха в къщата, — не ви очаквахме тази вечер.
— Нямам нужда от услугите ви. Достатъчно е да напалите камината в спалнята ми и да донесете поднос със студена храна.
— Да, ваша светлост. Тили вече отиде да запали огъня в камината и за щастие тъкмо сменихме бельото в спалнята ви, като я подготвихме за пристигането ви следващата седмица. — Тя вдигна ръка и една прислужница се приближи. Беше разчорлена и сънлива, но достатъчно будна, за да кимне в знак, че е разбрала заповедта, да подготви поднос студено печено пиле и сирене. — Сложи и от плодовете, които доставиха днес, Сюзън — обърна се отново към Брет, като отбягваше с поглед Кайла, тъй като не бяха й я представили: — Това ли е всичко, ваша светлост?
Беше очевидно, че иска да разбере дали трябва да се подготви още една спалня. Брет кимна рязко:
— Да, мисис Уилсън. Благодаря.
— Ваша светлост.
Кайла не издаде с нищо, че е забелязала обидното положение, в което бе поставена — напълно пренебрегната, тя не бе представена на прислугата. Не протестира, когато той я поведе по мраморните плочи на фоайето към широката вита стълба нагоре. Палми в големи саксии и огромни статуи се виждаха в сумрачната светлина и хвърляха зловещи сенки, които трептяха на слабата светлина на няколко нощни лампи. Беше тихо. Стъпките им отекваха в мрачната атмосфера, напоена с миризмата на свещи и восък за полиране на мебели с дъх на лимон.
На горния етаж дебел килим попиваше звука от стъпките им. Вратата към неговата стая вече бе отворена и оттам струеше светлина, която очертаваше ярко квадратно петно в коридора. Кайла изведнъж спря точно пред прага и издаде слаб, неясен звук.
— Вече съжалявате за станалото, мис Ван Влийт?
Тя не отговори, а влезе вдървено с изправена глава. Камериерката все още бе в стаята, коленичила пред камината, като разпалваше огъня с малки фитили от хартия. Пламъкът лумна, и тя продължи да стъква огъня, докато той се разгоря и весело засвети. После подреди кофата и приборите за камината, като се стараеше да не поглежда към господаря или гостенката му.
Вече разхлабил нагръдника си, Брет й кимна в отговор, когато тя изрецитира по-кратка версия на посрещането на мисис Уилсън и бързо напусна стаята, явно облекчена. Кайла все още стоеше до вратата, загледана в пламъците на камината и сплела ръце пред себе си.
— По-близо до камината е по-топло — сухо отбеляза Брет и тя го погледна:
— Да.
Спокойният й кратък отговор го подразни не по-малко от словоохотливостта й преди и той рязко изхлузи нагръдника си и го хвърли върху тапициран с брокат стол. С помощта на събувалка последователно се освободи от добре лъснатите си кожени ботуши. После мина покрай нея и спря пред малка масичка, отрупана с кристални чаши и бутилки. Наля щедри дози в две чаши и се обърна към нея:
— Френски коняк — подаде й едната чаша. — Вие вероятно ще оцените вкуса му.
Тя погледна към кехлибарената течност. Златистата му повърхност отразяваше светлината на една стенна лампа, окачена върху два малки полумесеца. Ръцете й леко потреперваха и тя отпи бавно с вид на осъдена на смърт.