— За Бога, ако продължаваш да стоиш като ритнато кученце, може и да променя намеренията си.
— Облекчение е за мен да разбера, че има създания, които предизвикват съчувствие у вас — сега тя посрещна погледа му студено и провокиращо, прелъстително провокиращо.
— Намеквате, че и вие би трябвало да сте едно от тях? Съчувствието ми е запазено само за тези, които са го заслужили, мис Ван Влийт, не за изнудвачи.
— Ще е безкрайно забавно да чуя вашето определение за „заслужили“. Любопитна съм да разбера кой е включен в този неясен списък.
— Вие не сте сред тях.
Той разкопча ризата си и развърза и запрати яката в същата посока, както и нагръдника. Като я погледна недоволно, видя че погледът й е враждебен и тя бе изпълнена с очакване, сякаш той всеки момент ще се нахвърли върху нея и ще разкъса дрехите й. Идеята бе много примамлива. Тя изглеждаше наистина прекрасна и съблазнителна — с коси, разпилени около лицето й, сякаш току-що е станала от леглото на мъж, отпуснати на воля и чувствени, които сякаш примамват ръцете да прокарат пръсти през тях и да се наслаждават на златистия им цвят. Когато спря пред нея, забеляза как една веничка бясно пулсира в ямката на шията й.
— Имам един по-подходящ списък за вас. Но не трябва да бъдем толкова формални. — Той се усмихна на стресването й, когато потопи пръста си в коняка и го прокара по устните й. — Тъй като ни предстои да се опознаем по-отблизо, аз ще те наричам Кайла. А ти можеш да ме наричаш Брет.
Тя близна с език капката, която се стичаше по устните й, преди да потече по брадичката й:
— Не искам да… ви опозная по-отблизо, ваша светлост.
— Но ние вече го решихме. Освен ако не си променила мнението си. Не? Добре. Ето. Пийни още малко коняк, Кайла. Превъзходно качество от добра реколта.
Тя срещна погледа му, докато с треперещи пръсти доближи чашата до устните си и в този момент пристигна камериерката с храната. Брет изчака, докато я остави и излезе. Той затвори вратата след нея и се отдалечи от Кайла.
— Гладна ли си?
— Не — звукът бе тих, почти шепот, но когато той се обърна, видя, че тя го гледа овладяно, без страх и в очите й има само враждебност.
— Тогава ела не заради храната. Може би за нещо друго.
Тя не помръдна, само ръката й трепна, конякът се разля и кехлибарената течност потече по стъклото. Той остави своята чаша, и отново се приближи към нея, като взе нейната и я постави на масата. После я хвана за ръка и я поведе към леглото.
То беше масивно, оградено с четири колони, драпирани с тежко синьо кадифе. Чаршафите бяха искрящо, бели и дебелото покривало бе отметнато. Светлината на лампата не стигаше най-дълбоките му кътчета и големите пухени възглавници се губеха в сумрака под балдахина и драпериите.
Когато той спря до леглото, тя се отдръпна. Направи две крачки назад, погледна към леглото, после към него и поклати глава:
— Не мога.
— Опитваш се да ме заблудиш? Няма да отречеш, че ти хареса да ме целуваш. Харесва ти. Стана ясно още при първата, и тази вечер го потвърди. Или искаш да ме убедиш, че не отвърна на целувката ми?
— Не — бузите й се зачервиха и очите й изглеждаха повече сини, отколкото зелени. — Не казвам, че не… ми харесва. Но това не е… Искам да кажа, аз нямам… нямам гаранции, че ще удържите на обещанието си.
— Проклета да си. Какво искаш? Договор? Не става по този начин, уверявам те. Но всъщност мъжете не избират за любовници жени, които се опитват да ги изнудват. Добре. Ще ти дам писмена гаранция, след като видя какво получавам. После може и да не съм толкова щедър, затова ми кажи решението си сега, Кайла.
Тя го погледна неразбиращо:
— Решение за какво?
— Не се прави на свенлива пред мен. Правила си го и преди. Покажи ми това, за което ти плащам, защото мога да загубя интерес.
— Имате предвид да се съблека? — Очите й се разшириха почти комично и той за момент си помисли, че тя наистина не го е правила преди. Но тогава осъзна колко е далеч от истината, защото тя започна да се смее почти истерично и високият звук изопна нервите му.
— Достатъчно, Кайла. Уморих се от игрички.
Тя кимна, смехът й замря:
— Имате право, ваша светлост. Време е да сложим край на игрите. — Наведе се и свали малките чехли, после се извърна към него да го погледне и сякаш за момент се обърка. После леко сви рамене и започна да развързва панделката на кръста си. — Ще трябва да ми помогнете, разбира се. Но съм сигурна, че сте свикнал.
— Да не би да ти приличам на проклета камериерка?
— Сър, изглеждате така, сякаш имате голям опит в събличането на жени. Ето. Не мога да стигна копчетата на гърба.