Имаше няколко, които задържаха лента за драпиране на роклята отзад, та тя се обърна с гръб към него и зачака. Дяволите да я вземат, нямаше намерение да играе точно тази игра и да се остави тя да му казва какво да прави.
Приближи до нея, обхвана с пръсти гърба на роклята и я раздра, разпори, без да трепне, всички плисета и дипли. С точно три премерени движения я свали и тя остана само по ефирна шемизета и фуста, с дантелени жартиери, които поддържаха чорапите й.
Кайла се завъртя към него, а очите й блестяха върху бледото лице, но не каза нищо, когато той мълчаливо й подаде разкъсаната рокля. Тя я захвърли встрани:
— Много добре. Да продължа ли бавно, или предпочитате да разкъсате и останалите ми дрехи?
Той вдигна рамене и се облегна на една от колоните на леглото, леко разкрачен за равновесие, с ръце, отпуснати до тялото и разкопчана риза, свободно падаща по раменете му:
— Няма значение колко сте внимателна. Просто го направете.
В очите й проблесна гняв, но тя развърза фините шнурове, които поддържаха фустата около тънкия й кръст, и я остави да падне. Остана само по тънката шемизета и чорапите. Тънкото бельо я покриваше от гърдите до бедрата, като едва скриваше сенчестия триъгълник над тях, и той я наблюдаваше как започна да разкопчава жартиерите си, закопчани точно над коленете. Тя се освободи от тях и нави надолу чорапите, като повдигаше един след друг краката си и пред очите му се откриваше изкусителната гледка на белите й бедра, докато събуваше всеки чорап поотделно. После тя се изправи, облечена само в тънката шемизета, и спря, а очите й проблеснаха, преди да започне бавно да сваля презрамките си.
Без да помръдне, Брет я разучаваше, докато тънката материя падаше надолу и се присъедини към фустата в ефирна копринена купчинка на пода. Господи, беше прекрасна. Дълги стройни бедра, тънка талия и приятно очертан ханш, гърдите й бяха високи и твърди с цвят на слонова кост, както цялото й тяло, с връхчета, които се очертаваха като свити розови пъпки в хладния въздух. Тя стоеше с вдигната предизвикателно брадичка, сякаш нямаше никакво значение, че е напълно съблечена, само лека руменина покриваше бузите и шията й.
Надигащото се желание в него го караше да се чувства неудобно. По дяволите тези тесни панталони… той се отлепи от колоната на леглото и тръгна към нея. Тя не проговори, само го гледаше с присвити очи, докато той протегна ръка да я докосне, като ръката му премина от гърдите към кръста й и след това слезе към светлорусия триъгълник между бедрата.
Тя пое дъх, когато я докосна там, и грабна ръката му:
— Казахте, че ще ми дадете писмено споразумение, ваша светлост, ако се съблека. Съблечена съм. Нищо не бе споменато за докосване.
— Така беше — развеселен и същевременно възмутен и под влияние на силната си възбуда, той отиде до бюрото от черешово дърво до стената, отвори го рязко и извади куп листа и писалка. Натопи я в мастилницата, надраска няколко реда, духна го да изсъхне по-бързо и се обърна да й го връчи:
— Достатъчно ли е?
Тя го прегледа бързо, после вдигна очи към него със загадъчно изражение и кимна:
— Засега.
— Ще трябва да бъде сега и завинаги, защото това е границата, до която ще позволя да ме притиснеш. — Очите му се присвиха, когато тя отстъпи назад и се наведе да вземе дрехите си. Той я спря, като постави ръка на рамото й:
— Стига сме протакали.
— Ваша светлост…
— Кажи името ми. Проклет да съм, ако предпочитам да ме наричат с някаква наследена английска титла в леглото, кажи го.
Гласът й потрепна:
— Брет.
— Така е по-добре. Остави това, ако искаш да остане четливо, защото мастилото ще се размаже.
Хартията прошумоля на масата като шепот, той завъртя Кайла назад към себе си и я вдигна на ръце, като пренебрегна внезапната й съпротива. Кожата й бе гладка и топла, горещ сатен под пръстите му, и макар че тя се извиваше и почти беззвучно се опитваше да го спре, той я пренесе през стаята и я хвърли върху леглото.
Тя подскочи, и се изправи на колене, като се взря в него в здрача на белите чаршафи и синия балдахин:
— Брет, почакай…
— Достатъчно се бавих, по дяволите. — Той развърза панталона, бързо се изхлузи от него и го захвърли. Изправи се и срещна погледа й, пълен с несигурност, а когато той заслиза по тялото му, в очите й се изписа паника. Брет се намръщи. Сега ли ще се откаже?
Но после тя вдигна отново поглед към него и на лицето й бе застинало унесено сковано изражение, което не се промени дори когато започна да целува студените й безчувствени устни. Тялото й потреперваше, и той метна завивката отгоре им, като я галеше, за да я стопли. Не спря, докато тя се отпусна и отвърна на милувките му — едно несигурно погалване с ръка на гърдите му. После тя се отпусна и ръката й тръгна надолу по гърдите му и корема му, обхвана го с пръсти и започна да го докосва все по-смело, той забрави първоначалната й несигурност и жадно започна да я целува, забравил целия свят, погълнат от сладките извивки и гладката кожа на прекрасното създание в леглото си.