Това Кайла не би могла да понесе. Той я обичаше толкова много, като своя собствена дъщеря, и толкова често тя съжаляваше, че не той е истинският й баща. Но горещите желания бяха за децата, а сега тя бе станала жена. Сега трябва да вземе съдбата си в ръце и да не позволи други да решават вместо нея. Няма да бъде лесно. Много по-лесно бе да се остави в ръцете на другите и да се преструва, че е доволна от съдбата си. Не можеше да направи това. Тя не беше като тях.
Те не се съпротивляваха при намесата на другите, които решаваха как и с кого да протече животът им. Не! Това вече остана зад гърба й. Както и всичко останало.
Колко странно — Улвъртън съсипа живота й и в същото време й даде ново начало. Защото Кайла взе решение. Загуби доброто си име, загуби девствеността си — какво още й остава да губи? Може би по някакво странно стечение на обстоятелствата той всъщност й бе направил услуга. Тя никога нямаше да успее да получи от него каквото иска — нямаше да възстанови доброто име на майка си, нито дори да получи пари, които да послужат за зестра, за да се омъжи за някой скучен млад мъж, с когото да заживее в спокойната провинция, да отглежда децата си и да вехне, докато не стане като празна черупка, като магарешки бодил — пухкав и привлекателен външно, но достатъчно лек, за да се люлее и мята при всеки повей на вятъра.
Тя го бе заплашила, че ще се продаде на този, който предложи най-високата цена — така и стана. Той цинично бе написал договор за нейно успокоение, но тя нямаше нужда повече от него. Сега тя сама ще поставя условията и нямаше нужда от подписи и печати. Сама ще взема решения, съобразени с нейните нужди и желания.
Всъщност сега нещата не изглеждаха толкова зле, колкото на пръв поглед, защото се оказа, че на нея й харесва. До силната болка, която я проряза, тя напълно се бе самозабравила под ръцете и устните му. Да, тя можеше да остане негова любовница, особено ако наистина бе готов да й плати сумата, която така небрежно бе надраскал на парчето хартия — чиста загуба на цял лист първокачествена хартия — но количеството бе впечатляващо и далеч над сумата, която тя се надяваше да получи за мълчанието си. Въпреки яда и мъката заради това, което бе загубила, тя осъзнаваше, че положението би могло да бъде и още по-лошо. Когато му омръзне — или той на нея — ще има достатъчно пари да прави, каквото пожелае — да отиде в друга страна и да живее дискретно и спокойно. Танте Селест може да й идва на гости и ще говорят за маман и за Франция в дните на слава и величие. Да. Това ще направи, когато той й плати обещаното.
Като пренебрегна обхваналите я коварни съмнения и съзнанието, че целият й живот се промени само за една нощ, с една-единствена постъпка, Кайла не се дръпна, когато Брет се събуди и посегна към нея с все още сънени очи и красиво лице, засенчено от тежките завивки.
Той погали лицето й, ръката му слезе надолу и той отметна покривалото, като откри тялото й, което веднага почувства хладния утринен въздух. Въпреки решението й да се държи практично и хладнокръвно лицето й пламна и ръцете й се свиха в юмруци до тялото, когато възпря импулса си да издърпа завивката обратно.
Слаба усмивка изкриви ъгълчето на устата му:
— Ти си прекрасна и на дневна светлина, както и в сумрака на нощта.
— Оплаквате ли се, ваша светлост?
— Толкова официални отношения тази сутрин. Ще трябва да се кандидатирате за топло място в парламента. Макар че това едва ли ще ви направи достойна да топлите леглото ми.
Тя не отговори, той отново я покри и като се претърколи, стана от леглото и се протегна невъзмутимо, без ни най-малко да се притеснява от голотата си. Въпреки че трябваше да свиква с него и държанието му да не я смущава — тя все пак се почувства неловко. Интимността с мъж бе нещо съвсем ново за нея и я плашеше. Той излъчваше заплашителната сила на хищник, когато прекоси стаята и дръпна силно шнура, за да позвъни на прислугата.
Кайла скришом го наблюдаваше. Първо широките рамене, после гладките мускули на гърдите му и добре очертаните мускули на корема, после насочи поглед надолу. Миналата нощ изглеждаше много по-заплашителен и това я изненада, но после си спомни думите на кръстницата й, когато й обясняваше за притока на кръв в състояние на възбуда. Промените в тялото на мъжа бяха очевидни, докато състоянието на жената оставаше дълбоко скрито.