Легнала в леглото, което споделяше с Брет, Кайла остана в очакване, докато чу познатото тихо потракване и звънтене на приборите. Последва леко чукане, което означаваше, че проверяват дали се е събудила. Като подреди диплите на завивката около себе си, тя извика да влязат. Младата Сюзън се вмъкна в стаята, с една ръка балансираше подноса, а с другата затваряше вратата.
— Добро утро, мис — гласът й бе весел и в него нямаше нищо, което да подсказва неуважение или неодобрение. Бе изречено с усмивка и тъмнокосата прислужница остави подноса на масата, като се зае да подрежда ленените салфетки и китайския порцелан.
— Кафе ли предпочитате, мис?
— Да, моля. — Кайла стана и посегна към памучната роба, която бе огромна и трябваше да навие два пъти колана около кръста си. Останка от гардеробите в другото крило — с небрежно вдигане на рамене я бе информирал Брет, когато го попита какво е това. Тя не желаеше да повдига отново темата за дрехите си, и затова замълча. Но сега видя каква е реакцията на Сюзън и разбра, че сигурно изглежда толкова смешно, колкото се чувства в този чувал. Като вдигна единия безкрайно дълъг и ужасно широк ръкав, тя се обърна към Сюзън:
— И двете ми ръце могат да се пъхнат.
Сюзън се усмихна и кимна любезно.
— Да, мис, наистина изглежда така. — Тя се поколеба и после добави: — Не искам да прекалявам с любезността ви, мис, но имам леля, която умее да шие. Ако искате, мога да й го занеса. Тя ще го стесни, така че да ви стане.
— Да, разбира се, много любезно от твоя страна. Ще платя на леля ти, ако може да направи промени на някои други неща. Моите дрехи все още не са пристигнали и се страхувам, че трябва да се примиря с тези тук.
— Да, мис. Лейди Арабела е доста по-едра от вас и е естествено дрехите й да не ви стават.
— Лейди Арабела — дъщерята на покойния херцог?
— Да, мис — Сюзън изглеждаше неспокойна, сякаш очакваше да й се скарат. — Тя е много мила и красива, но по-висока.
Привлечена от тази, макар и кратка, информация за нейната полусестра, Кайла се приближи към младата прислужница, взе кафето с леко треперещи пръсти. Отпи, като наблюдаваше Сюзън над ръба на чашата:
— Значи си виждала лейди Арабела. Разкажи ми за нея, добра ли е?
Сюзън изглеждаше озадачена, но потвърди това, което бе казала, като бързо кимна с глава:
— Да, мис. Много приятна. Не е груба като някои други хора. Не че имам нещо против, защото не е така. В края на краищата все ми казват, че много говоря и много се размотавам. И това е вярно, да, макар че се старая да… — тя дълбоко пое въздух и бузите й поруменяха. — Пак се увлякох. Извинете ме, мис.
— Разбира се — Кайла седна на малкия стол до масата и посегна към мека бяла кифла. Имаше купа с девонширски крем и малка чиния с плодове. Закуската бе лека, както я предпочиташе Кайла — съвсем различна от тежката пушена риба или бъбреци и яйца, които танте Селест напоследък предпочиташе. „Английска закуска“ казваше тя с тъжна усмивка, но твърде вкусна, когато човек се примири с факта, че поглъща огромно количество храна още преди да се е облякъл. Разбира се, Селест не се формализираше и винаги закусваше в леглото, като се възмущаваше от предпочитанията на Кайла към кафето и обявяваше навика й за нецивилизован.
Кайла намаза дебел слой крем върху кифлата си и погледна нагоре към Сюзън с усмивка, за да я предразположи. Чудеше се как да научи повече за „сестрите“ си, без да изглежда твърде любопитна или странна в очите на момичето. Странно бе за самата нея защо толкова й се искаше да научи повече за тях, след като те не проявяваха никакъв интерес, но не можеше да се въздържи.
Тя продължи закуската си, като тихо си говореше със Сюзън и малко по малко научи някои неща за всекидневието и чисто човешките страни от характера на Арабела, Айлса и Анастасия. Техните имена започваха с буквата „А“ и бяха родени почти една след друга. Преди много често бяха посещавали Риджууд.
— Но това беше още преди да се спомине баща им и преди новият херцог да наследи титлата и имението — сподели с нея Сюзън. — Говореше се, че имението ще бъде продадено и всички ние ще трябва да си търсим друга рбота, така че явно херцогът умря съвсем навреме. О, извинете, не исках да проявя неуважение, мис.
— Да, Сюзън, сигурна съм, че не искаше да бъдеш груба. Риджууд е бил спасен от кредиторите благодарение на новия херцог.
Сюзън кимна с глава. Цял Лондон говореше, че старият херцог е умрял, за да избегне този срам. Явно баща й не е бил в състояние да управлява нито финансите си, нито собствения си живот. Като пое дълбоко въздух, Кайла попита небрежно, сякаш между другото:
— Виждала ли си някога покойния херцог?