— Извинете, мис.
Дълбокият мъжки глас я стресна от унеса й и тя подскочи, като събори книгата на земята и втренчи поглед нагоре към Годфри. Той се извиси над нея, а лицето му бе напълно безучастно.
— Д-да, какво има?
Дори и да бе забелязал нервността й, а как би могъл да пропусне това, той с нищо не се издаде, а само почтително се поклони. Тя видя, че е облечен в бежов панталон, бяла риза и брокатен колан, които изглеждаха доста живописно в комбинация с дългата му плитка, стигаща под кръста.
— Къде желаете да сервират чая, мис — тук, в градината, или предпочитате да се приберете в салона?
— Аз… бих желала в салона, благодаря. Толкова ли е късно? Не усетих, денят е толкова приятен. — Думите се сипеха от устата й почти както при Сюзън сутринта и звучаха глупаво и необмислено, но тя не можеше да спре. — Необичайно топло според мен, но всъщност аз не съм свикнала с английския климат през пролетта, а вие?
— Това е втората ми пролет в Англия, откакто заминах оттук още като малко момче. Красиво е през пролетта, но твърде влажно в сравнение със сезоните, с които съм свикнал у дома.
— Имате предвид Америка?
Той кимна с глава, а тъмните му очи попиха слънчевата светлина, когато погледна към нея. Въпреки почтителния му маниер, той имаше вид по-скоро на господар, отколкото на слуга.
— Да. Разбира се, там е много различно, защото има необятни пустеещи равнини, но природата е окъпана във всички цветове на дъгата, дори и в пустинните местности. Виждал съм цветни скали и природата там е много живописна. Има кактуси, които въпреки бодлите цъфтят с прекрасни цветове.
Част от нервността й се стопи и тя стана, като приглади с ръка полите на роклята си. Прие книгата, която, след като се наведе и вдигна от земята, той й подаде с царствен жест.
— Благодаря, Годфри. Нали мога да ви наричам така?
— Ако желаете.
— Но това не е истинското ви име, нали?
Ъгълчето на изсечените като с длето устни потрепна в едва доловима усмивка:
— Не, не е.
— Дали няма да е твърде неуместно, от моя страна, да попитам за истинското ви име?
— Не, но се съмнявам, че ще го разберете, ако ви го кажа на родния си език.
— Аха, езика, на който говорехте с Брет през първата ми нощ тук.
Очите му станаха изведнъж по-сериозни, когато тя се сепна и се изчерви при споменаването на първата нощ от престоя й, но кимна с глава:
— Да. Isawura, Мечка стръвница, така се превежда на английски.
— Защо си променихте името?
— Завърших образованието си в Англия заедно с Брет и за учителите бе непосилно да произнесат името ми. Те го натурализираха, като ми избраха име, което според тях бе по-подходящо. Аз доста го харесах, защото в корена му стои думата Бог и винаги ме кара да мисля за белия баща, който бе толкова добър към мен, когато бях съвсем малко момче. А сега, да ви придружа ли до салона?
Тя прие подадената ръка, чувствайки се доста неловко, редом с този исполински мъж, който имаше сурово лице и изтънчени маниери. И въпреки това й се стори доста представителен. Той остана при нея в салона и те говориха за Индия. Каза й, че винаги е искал да посети тази страна и да отиде на лов там, защото има такова разнообразие от животни.
— Доста ми допада идеята, да се кача на гърба на някой слон и от позлатената кабинка, покрита със сребърен балдахин, да стрелям по минаващите пантери като някой индийски принц. Колко странно, винаги съм мислил, че Колумб е сбъркал Америка с Индия. В Америка няма нито един слон, макар че имаме толкова много бизони. Някои от стадата могат да покрият огромна равнина, докъдето поглед стига — от хоризонт до хоризонт. Доста внушителна гледка, но не толкова впечатляваща, колкото слоновете.
Тя тихо се засмя. Първоначалният й страх от него бе изчезнал под влияние на лекотата, с която той поддържаше разговора и естествения начин, по който се държеше. Тя почти напълно забрави колко свиреп й се беше сторил онази първа нощ. Разбира се, тогава всичко й изглеждаше заплашително, като се има предвид случилото се. Но сега я забавляваше разговорът с него. Годфри бе начетен и забавен и като се изключи необикновеният му вид, би бил добре приет във всеки английски салон.
— Защо не сте в Лондон? — попита тя, когато разговорът замря за момент. — Мисля, че ще ви хареса да обиколите музеите и галериите.