— Разбирам. Щеше да е по-добре, ако това бе станало по-дискретно. Но това не ме устройваше.
— Разбирам съображенията ви — Селест замълча за момент, като подбираше думите си. — И целта ви да направите настоящото й положение публично достояние е свързана с усилията й да възстанови доброто име на майка си?
— Срамът от името на майка й не може да бъде измит по никакъв начин, и вие го знаете — директният му отговор я стресна, и той я изгледа с присвити очи. — Фостин Оберже е била добре платена куртизанка. Меко казано. И вие двете какво очаквате? Че ще позволя да бъда изнудван? Кайла има късмет, че я намирам за привлекателна. В противен случай тя все още щеше да губи време в хлопане по заключени врати в напразни усилия да се сдобие със средства.
Селест гневно пое въздух и бързо се изправи:
— Ваша светлост, думите ви са оскърбителни. Не може да се нарекат изнудване усилията да бъде поправено злото, извършено преди много години. Боже мой! Толкова ли е бил примерен животът ви, за да не може да погледнете със съчувствие на тези, към които животът не е бил благосклонен? Нима вие самият не изпитвате съжаление за някои неща от живота си?
— Ако е така, не съм толкова глупав, че да го правя обществено достояние, и то с цел парични облаги.
Той се отдръпна от камината и Селест отново усети колко заплашителен изглежда херцогът понякога, въпреки елегантния костюм и изящната къща, обзаведена със скъпи и луксозни вещи. Тя не се плашеше лесно, но имаше нещо много смущаващо в Брет Банинг. Осъзна това, разкъсвана от отчаяние и нежелание да си го признае. И все пак не се оттегли, а издържа на погледа му.
— Вие можете да твърдите каквото желаете, ваша светлост, но Кайла не е престъпницата, която искате да я изкарате. Не. Тя е млада и горещо желае правдата да възтържествува, но това не е престъпление. Парите никога не са били единствената й цел. За мен — да, бяха, защото от опит знам колко са необходими за живота на човек. Но Кайла мислеше повече за бедната си майка и колко страдания е трябвало да преживее тя. Вашият братовчед е бил негодник и вие не можете да го отречете.
— Нямам намерение да го отричам. Почти не го познавах, но не съм наивник, който ще се впусне да го защитава като човек на висши добродетели. Неговата личност няма значение. Съмненията са по отношение валидността на брака му и аз имах предвид само това — той леко се намръщи, вгледан в нея със студените си сиви очи, и после добави малко по-меко:
— Знам колко много държите на Кайла. Не съм й сторил нищо лошо. Когато се разделим, ще се погрижа да има повече пари, отколкото се нуждае.
Селест въздъхна отчаяно:
— Но няма да й дадете това, което най-много желае, ваша светлост. Преди… това… тя можеше да бъде щастлива — да има съпруг, деца и спокоен живот — за това жадува толкова отдавна. Искаше да се влюби, да се омъжи. Сега кой би я направил своя жена? Със сигурност никой от така наречените почтени господа. Не и след всичко, което се случи. Сега тя е обречена да бъде нечия любовница до края на дните си. Вие й отнехте единствения шанс да изживее достойно живота си и да бъде щастлива. Надеждите й отново бяха потъпкани.
— Едва ли биха били възстановени, ако тя се върне при вас сега — гласът му отново прозвуча студено, а очите му я гледаха хладно, макар че тя забеляза как около устните му един мускул леко потрепва, издавайки все пак някакви чувства. Смееше ли да се надява, че той изпитва съжаление за стореното.
— Така твърдите вие, ваша светлост. Надявах се да ви убедя да постъпите почтено, но сега виждам, че е безсмислено.
— Мадам, няма да бъде почтено, от моя страна, да ви я върна сега със съсипана репутация и без пукнат грош. По този начин поне може да бъде облагодетелствана.
Селест посрещна погледа му, без да трепне, и пое дълбоко въздух:
— Ще бъдете ли достатъчно почтен и да се ожените за нея, ваша светлост? Да й дадете името си в знак на закрила и за възстановяване на доброто й име?
Брет Банинг изглеждаше напълно изненадан, после изумен и невярващ. Поклати отрицателно глава:
— Нямам намерение да се женя.
— О, но всички мъже се женят независимо имат ли намерение, или не. Как по друг начин можете да се сдобиете с наследници, на които да предадете името и титлата си?
— Скъпа графиньо Дю Боа, може би ще ви изненада, но не давам пукнат грош за тази титла, а името върви с титлата. Тук съм, защото така пожела баща ми, а аз уважавам последното му желание. Това е единствената причина, поради която се намирам в Англия в момента.
— Да, така чух и аз — тя леко се усмихна. — Но защо мислите, че след като вие нямате намерение да се ожените, племенницата ми трябва да бъде лишена от тази възможност. Сега виждате какво направихте с нея.