— Така значи, това е новата ти любов? Жена, която играе ролята на лейди? Мислех, че предпочиташ огън, а не лед, негоднико!
Като я хвана за ръка, Годфри се засмя на гнева и ревността й:
— Котенце, не прави прибързани заключения, защото често се оказват безполезни.
— Говори по-ясно.
Едва сдържаше усмивката си, и стисна още по-силно ръката на Санча, когато Кайла се обърна и ги погледна с любопитство:
— Правиш сцени, скъпа моя. Това не е моята любима.
— Не? — Санча хвърли преценяващ поглед към гърба на Кайла, изпълнена със съмнения: — И все пак я доведе тук, където досега идваше сам, никога не си водил жена със себе си, никога!
— Точно това казвам и аз — той нежно я придърпа към себе си и усети как гневът й се топи и тя самата умира от желание да бъде утешавана.
— Ако никога досега не съм довеждал жена тук, защо трябва да го правя точно сега? Тя принадлежи на Брет, а него го няма. Щом разбрах, че сте тук, реших, че ще й бъде интересно да се срещне с вас. И признавам, бях любопитен да разбера дали малката котка с огнен нрав е все още в табора на Джовани, или вече се е омъжила и надебеляла през последните шест месеца.
Шеговитият му тон съвсем стопи недоволството й и тя отново се превърна в усмихната прелъстителка, което не й попречи да хвърли поглед през рамо към Кайла:
— Лицето й е бяло като мляко и е много бледа, изглежда интересна колкото варено зеле.
— Всички жени изглеждат бледи в сравнение с теб, красавице моя.
Усмивката на Санча вече бе съвсем искрена, тя се повдигна на пръсти и целуна брадичката на Годфри:
— Толкова време мина, скъпи, ела с мен сега…
— Не мога да я оставя сама. По-късно тази вечер ще се върна, след като я оставя в Риджууд.
Червени и сочни, устните на Санча започнаха да оформят гримаса и когато обърна глава към Кайла отново, обеците й зазвънтяха и затанцуваха покрай лицето й:
— Тогава можем да я позабавляваме, докато е тук, за да не й липсваш по-късно.
Преди Годфри да успее да я спре, Санча леко издърпа ръката си от неговата и застана пред Кайла с ръце на кръста, а ярката й фуста се люшна около босите й крака:
— Аз съм Санча — заяви тя. — Тук имаме добра храна и добра музика. Танцувате ли?
— Всъщност… да, танцувам, но не като вас.
— Лесно е. Ела, ще ти покажа.
Санча безцеремонно я вдигна от стола, после отстъпи крачка назад и огледа критично дрехите й.
— Облеклото ти не е подходящо. Трябва да облечеш нещо, което няма да спъва движенията ти, нали? Ела, имам някои неща, които ще ти станат.
— Санча — Годфри намръщен пристъпи напред. — Не мисля, че е подходящо да искаш от нея това толкова бързо?
— Да искам какво? Да потанцува? Пфу, ти си станал стара баба, докато ни нямаше. Това е просто танц и нищо повече. А тя изглежда толкова отегчена тук на този стол. Искате ли да танцувате с нас, сеньорита? Аха, така си и мислех, искате…
Санча здраво държеше Кайла за ръка, докато я водеше към един от ярко оцветените фургони, които служеха за подслон.
— Имаме почти едни и същи мерки според мен, само вие сте малко по… по-надарена. По-пищна. Е, думата ми бяга, но имам една блуза, която сигурно ще ви стане…
Кайла хвърли безпомощен поглед към Годфри, но в него не се четеше страх или неудоволствие. Напротив, тя проявяваше търпение и очите й говореха, че се забавлява, затова Годфри си наложи да замълчи. Може би точно това й бе нужно, за да я разсее и отвлече вниманието й от отсъствието на Брет и от безразличието му. И може би точно това щеше да повдигне духа й. Знаеше, че тя е силна и независима и безропотното приемане на всичко, което Брет прави или казва, не е в стила й. Ако тя не му покаже ноктите си, той никога няма да я уважава. Той го познаваше добре и знаеше, че безхарактерните глупави жени скоро биваха отхвърляни с малко повече от шепа дребни монети, които да компенсират времето им, прекарано с него.
Годфри усещаше, че Кайла Ван Влийт е различна. Духовете бяха показали различен път за Брет. Той не се интересуваше и не вярваше в тези неща, макар да твърдеше друго. Не, Брет не споделяше неговата вяра в древните духове. Но той самият вярваше и димът и сънищата бяха предсказали, че съдбата на това момиче е тясно свързана с тяхното бъдеще, тя беше мостът между двете култури. Той не разбираше всичко това, но не беше и нужно. Времето ще покаже.
След няколко минути Санча се върна, а Кайла вървеше подире й. Годфри се изуми от промяната в нея. Изглеждаше като златна циганка, с боси крака и шарена пърхаща фуста, с разпуснати коси, които покриваха раменете й с изкусителен водопад от златисти къдрици… Годфри се сепна, внезапно отрезвен от това, което бе позволил да се случи.