Музиката спря и се чуваше само игривият смях на децата, който наруши внезапната тишина, настанала след като всички погледи се бяха вперили в Кайла. Тя изглеждаше несигурна, прекрасна и невинна, застанала с вдигната брадичка в знак на плахо упорство, така отвръщаше на погледите на тези, които се взираха в нея.
Като вдигна ръка, та гривните звъннаха, тя се усмихна:
— Сега изглеждам ли като една Романите?
Санча високо се засмя, но в гласа й прозвуча искрена симпатия, когато каза:
— Ти си много по-хубава, отколкото си представях. Мисля, че трябва да внимавам с теб, ниня.
Да, помисли си с горчивина Годфри, може да се наложи да я наблюдава много внимателно…
Явно не само той изпитваше тези чувства, защото трима мъже едновременно се втурнаха към нея с претенции да бъдат нейни кавалери. Преди Годфри да може да се намеси, Санча взе нещата в свои ръце и рязко заяви, че се държат като глупави гъсоци и им нареди да се махат, преди да извади малката си кама и ги насече с нея.
— А сега ела с мен, Кайла, нали мога да те наричам така? Добре. Ще ти покажа първите стъпки и след това аз ще ти избера партньор, за да не ти досаждат разни момченца и да те настъпват, ти не трябва да си с обувки, разбира се, макар че не си свикнала да ходиш боса като нас… махни се, Марио!
Със заплашителен жест към младия мъж, който кръжеше около тях, Санча отведе Кайла в центъра на лагера, където пръстта бе утъпкана и бяха поставени дъски, които оформяха нещо като платформа. Тя бе гладка и излъскана от хилядите крака, минали по нея през годините. Самата Санча бе изумителна танцьорка, гъвкава и страстна, с отлично чувство за ритъм. Тя започна бавно, като водеше Кайла и леко я поднасяше за първите й, малко несръчни, опити, докато постепенно тя влезе в ритъм.
Китара и цигулка засвириха едновременно в акомпанимент на една-единствена корна древните народни испански танци, пълни с плам и веселие. Санча танцуваше, потънала в музиката, грациозна и напълно отдадена на ритъма. Скоро забрави ученичката си, завладяна изцяло от мелодията, и Годфри отново си спомни какво го привличаше в нея. Дългата черна коса плющеше около смуглото лице и черните като маслини очи проблясваха страстно и примамливо. Излъчваше сластни обещания и отблъскваше закачливо, а всеки мъж наоколо имаше чувството, че посланието й, отразено в нейното гъвкаво тяло и изящни движения, е предназначено само за него.
Тя се въртеше все по-бързо, и по-бързо. Кожата й заблестя, оросена с капчици пот, черната коса залепна по влажните бузи. Музиката се извиси в кресчендо и кулминацията настъпи едновременно с поклона на Санча, подгънала коляно и разпростряла коси по пода на платформата. Кайла ръкопляскаше ентусиазирано заедно с останалите сред викове „Оле“ и подхвърлени разноцветни шалове и дори няколко стръка цветя.
— Великолепно! — възкликна разгорещено тя, а синьозелените й очи блестяха от възхищение, когато се обърна с усмивка към Годфри. — Възхитително! Никога не съм виждала такава грация и толкова жар в един танц.
Очевидно горда с ентусиазма и щедрите похвали от страна на момичето, което смяташе за своя съперница, Санча изостави първоначалното си негодувание от появата на Кайла, и отново я примами да се качи на подиума, като този път положи истинско старание да я научи стъпките на танца. Годфри направо го побиха тръпки и с безпокойство наблюдаваше бързината, с която Кайла усвояваше движенията. Тя съсредоточено наблюдаваше Санча и почти веднага схвана ритъма, като перфектно имитираше движенията. Музиката засвири отново, този път по-бавно, следвайки ритъма и напредъка на Кайла.
Санча бе избрала фламинго, като окуражаваше ученичката си да импровизира, но най-важното „Следвай ритъма на сърцето си, а не стъпките на краката си… сякаш танцуваш за любимия, нали? Да, точно така се прави, момиче.“
И Кайла наистина се справяше добре. В началото краката й правеха прецизни премерени движения по подиума, а тялото й бе невинно извито, ръцете й — прибрани до него, и тя леко щракаше с пръсти в бавен ритъм. Постепенно ритъмът се засилваше и краката й се задвижиха в унисон, все по-бързо, от пети на пръсти, и обратно — стъпките й ставаха все по-уверени и движенията — все по-грациозни, докато пред очите им начинаещата танцьорка се превърна във виртуозна изпълнителка.
Омагьосан от красотата и от танца й, Годфри осъзна, че я гледа така, сякаш за пръв път я вижда. Къде изчезна свенливото резервирано момиче, което виждаше в градината благовъзпитано да чете книга или да къса ярки цветя. Променена завинаги, както изглеждаше в момента, потънала в забравата на страстната, прелъстителна жена пред очите им, тя мяташе коси, протегнала ръце, очите й блестяха и устните й, леко разтворени, проблясваха и мамеха с лека загадъчна усмивка любимия, който оставаше невидим за тях… Слънцето залязваше. Наоколо грейнаха факли и проблясваха пламъците на огъня, отразени в златистите й къдрици, които следваха волните й движения, очите й излъчваха изпепеляващи сърцето желания, примамващи под водопада на косите.