— Ще разбера, когато открия човека. Научих много любопитни подробности за живота на лорд Брейкфилд. Явно кражбата е от по-леките му престъпления. Има склонност към невръстни момиченца — съвсем малки. Този негов порок може да го провали, ако мога да уредя това.
— Сигурен ли си в това?
— Един свидетел е готов да потвърди. Така смъртта ще стане по-желана за Нортуик.
Годфри сви едното ъгълче на устните си:
— Разбирам, явно всичко си премислил. Възможно ли е този свидетел да е мис Ван Влийт?
— Не. Но някога е била една от неговите… — той млъкна и довърши с мрачно изражение — жертви, ако информацията ми е вярна.
— Аха, сега има две причини да искаш възмездие.
Брет го погледна за момент:
— Да, правилно си разбрал, но не влагай повече смисъл от необходимото. Що се отнася до Кайла, възмутен съм, че се е възползвал от нея, когато е била съвсем малко дете.
Годфри се усмихна и Брет раздразнен присви очи. Да върви по дяволите. Да мисли каквото иска, няма значение. Това, което имаше значение, беше Нортуик да си получи заслуженото.
Светлините на града проблясваха по улиците, все още влажни от дъжда, и отразяваха смътни многоцветни дъги, когато каретата на херцога най-сетне спря. Кайла с мъка запазваше самообладание. Оказа се трудно, много по-трудно отколкото очакваше, когато Брет настояваше да го придружи в Лондон. Защо го правеше? Какво се надяваше да докаже? Достатъчно неприятна бе ледената му учтивост към нея, откакто се върна оттам. В кавалерските му жестове се таеше скрита хладина и твърдост, които я караха да скърца със зъби, защото в привидното му хладнокръвие явно имаше скрит умисъл. Без съмнение това зад тази фасада никак нямаше да й хареса.
Тя крадешком погледна към него. Брет се взираше през прозореца. Тъмният му силует се очертаваше в рамката на прозореца на фона на уличните лампи, по-далечен и недостижим от всякога. Не я бе докоснал, откакто пристигнаха в Лондон. Беше доволна, или поне си внушаваше, че е доволна, и в същото време се чувстваше неловко от тази негова резервираност. Това със сигурност не бе Брет Банинг, когото бе почнала да опознава, деспота с леден поглед, който, без да се поколебае, я отвлече от бала у лейди Сефтън под носа на всички, включително, и кръстницата й. Сега бе като изопната струна и във всяко негово действие имаше нещо заплашително, макар че външно се държеше напълно спокойно. А тази вечер бе много по-напрегнат. Леко намръщена, Кайла протегна ръка и огледа меките нови ръкавици. Ръкавици, наметало, поръбено с пух от марабу, обувки от Р. Уилис на улица „Фиш“ 421, ушити с брокат и украсени с малки рубинени плочки, които подхождаха на изящната огърлица от рубини и диаманти, ажурени багети и красиви жартиери от сатен и коприна, и всичко това в тон с роклята й. Чиста коприна върху сатен — роклята бе плътно прилепнала до тялото й като втора кожа. Високата талия бе прихваната точно под гърдите, щедро обшита с позлата и миниатюрни рубини. Застанала пред огледалото, в първия момент Кайла помисли, че не би посмяла да се покаже с тази рокля в обществото. Макар да не бе много деколтирана, пурпурната коприна върху светлобежовия сатен създаваше илюзията, че отдолу тя е просто гола.
И когато Брет замръзна на прага и я огледа с присвити очи, тя разбра, че той си е представял точно това. Безполезно бе да спори с него, затова само вдигна рамене и отбеляза, че роклята наистина е много красива.
— Да я намокря ли, за да изглежда още по-прозрачна? Все пак човек трябва да се вгледа отблизо, за да види нещо.
— Вижда се достатъчно — Брет пренебрегна хапливата й забележка и вдигна рамене, но в очите му припламна искрица, която й показа, че наистина е така. Защо искаше от нея да е облечена точно по този начин?
Сега, пред очите на хората, се чувстваше гола и знаеше, че има вид точно на това, което бе станала — куртизанка. О, какво ли ще каже танте Селест? Ще бъде наранена и разочарована. Тя не обвиняваше Кайла за случилото се, но в гласа й звучеше мъка и безнадеждност, когато я утешаваше и дискретно й предложи помощта си, когато се освободи от покровителството на Брет. Тяхната кратка среща бе протекла тягостно и неловко.
Кайла изтри разсеяно с пръсти стъклото, вперила празен поглед в мъгливите улици. Всичко ли щеше да загуби?
— Пристигнахме. Опитай се да спреш да се възхищаваш от себе си, поне докато има други, които могат да правят това вместо теб.
Заболя я от язвителната забележка на Брет, и тя го погледна гневно, като нервно придърпа нагоре ръкавиците си.
— Защо трябваше да си правите труда да ми осигурите толкова прозрачна рокля, след като искате да изглеждам раздърпана, ваша светлост. Според мен вие искате да покажете моята нова роля, а не да я прикриете.