Очите му леко се присвиха:
— Много по-умна си, отколкото предполагах. Какво неудобство. Може би просто искам да вдигна цената ти. Да те издържам, се оказа много скъпо задължение. Лакеят чака, малката. Време е да влезем в операта?
Трудно бе да се въздържи да не го наругае, но забеляза любопитните погледи на някои хора от тълпата пред Кингс Тиътър. Боже мой, имаше толкова много хора! Цяла редица карети и елегантно облечени членове на висшето общество бяха задръстили Хай Маркет. Когато застана пред огромната аудитория, водена от Брет, тя осъзна треперенето в коленете и нервното присвиване в стомаха й. Наложи си да вдигне високо брадичка. Никой няма да забележи колко е нервна — няма да позволи това. Защо да им доставя такова удоволствие?
Странно, но Брет служеше като защитна стена и отбиваше любопитните погледи, отправени към нея. Тя подхвана краищата на пелерината си и се загърна плътно, доволна, че закрива половината от дръзката й рокля. Всичко би дала да може да се махне оттук. Усещаше окуражаващото топло присъствие на Брет. Стройната му фигура бе облечена в черен официален костюм, с перфектно ушити фрак, жилетка и панталон. Снежнобяла риза с елегантен нагръдник подчертаваше красивото му смугло лице. Той бе арогантно красив. Мъж, който бе проследяван от женските погледи — повечето от тях ехидно хвърляни зад гърба му, а някои през изкусно премрежени мигли. Ако не й бе толкова омразен, може би в един момент би допуснала, че е влюбена в него.
В края на краищата той я караше да губи дъха си в очакване особено когато я погледнеше с полупритворени очи и иронична усмивка, така провокираща и толкова характерна за него… Понякога, когато я докосваше и шепнеше нежни думи в ухото й, тя забравяше, че това са само думи, произнасяни в забравата на страстта, и почти можеше да повярва, че е неговата любов, и той наистина я обича. Това бе глупаво, разбира се, и тя го знаеше и признаваше истината, когато той си тръгнеше или заспиваше до нея. И все пак съществуваха тези кратки моменти на сляпа надежда за по-добър живот, които я караха да става неспокойна и несигурна. И ядосана, признаваше това.
Нищо в живота не протече така, както си го представяше, когато беше малка и плуваше по гръб в реката и мечтаеше за бъдещето си. Сякаш бе изминал цял един живот. Ставаше дума за друг свят и със сигурност за друго момиче. Сега тя плуваше в едно враждебно море, загубена в бурята, нахлула в живота й, без да знае на кого да има доверие и как да продължи напред.
— Ваша светлост — прошепна женски глас и Кайла се обърна, за да види как контеса Гренфилд сияеше. — Не знаех, че се интересувате от опера.
— Имам разностранни интереси, милейди — Брет дръпна Кайла към себе си, докато тя не застана под светлината на висока лампа. — Познавате ли мис Ван Влийт?
За миг погледите на Кайла и лейди Гренфилд се срещнаха, после контесата отвърна поглед и рече студено:
— Не. Извинете ме, ваша светлост. Може би друг път ще поговорим.
Бяха я отхвърлили, студено и убийствено, и лицето на Кайла пламна. Котка. Те бяха се срещали и преди, въпреки че бяха минали почти три месеца, и тогава лейди Гренфилд се държа много мило. Възмутително. Репутацията на контесата далеч не беше безупречна. Някои от по-лицемерните височайши вдовици в доброто общество я смятаха за малко „нетърпелива“ и точно тя да презре Кайла по този начин беше направо вбесяващо. Също като лейди Мелбърн имаше доста деца от различни бащи и въпреки това си позволяваше да я пренебрегне по този начин!
Лейди Гренфилд не бе единствената, която се отнесе с Кайла по този начин. Нито една от дамите, по-рано нейни компаньонки на соаретата, домакини по време на следобедния чай или гостенки на Лейди Ръштън, не проговориха на Кайла. След първия шокиран поглед те започваха да се държат така, сякаш тя не съществува.
Мъжете обаче не страдаха от подобни скрупули и говореха с нея, макар че тя предпочиташе да не го правят. Ехидните погледи и забележки бяха достатъчни, за да я държат в напрежение. Войнствено настроена, Кайла отговаряше на поздравите им, без да ги погледне, като оставяше погледите и думите им да се изливат покрай нея, сякаш това не я засяга.
Измина цяла вечност, докато се доберат до ложата, която бе резервирал Брет. Елегантна кутийка, облицована с кадифе и обзаведена с плюшени столове, обърната към сцената долу. Брет дръпна назад входните завеси и я въведе в покритото с килим помещение, което миришеше на свещи и застоял парфюм. Задната част тънеше в мрак и тя спря за момент, докато очите й свикнат с тъмнината. Ложата на Улвъртън бе близо до сцената — ако протегнеш ръка, можеш почти да я докоснеш. Най-ниската от петте в реда, тя имаше най-добра видимост в цялата зала. Местата за публиката бяха разположени във формата на гигантска подкова и залата имаше претенциите да бъде призната за най-голямата оперна зала в цяла Англия. Кайла помисли, че това сигурно е вярно. Освен петте редици с ложи и партера имаше огромна галерия, която побираше внушителната цифра от три хиляди и триста души. Толкова хора, събрани само в една сграда, и всички те обсипани с блестящи бижута и титли. Те идваха тук, за да се покажат пред обществото и да огледат останалите, както и да видят поредната оперна постановка.