Выбрать главу

Принцът се усмихна:

— Подозирам, че изобщо не търсите моето извинение. Но няма значение. Аз наистина ви харесвам и моето одобрение може да отвори за вас всички врати, когато имате нужда. Не е ли така, Улвъртън?

— Както казвате, за принцове всички врати са отворени.

Принцът изсумтя:

— Разбира се, ще твърдите това. Макар да не е истина, и вие го знаете. Ето ме тук, годините ми минават в ролята на регент, докато съветниците на баща ми отказват да позволят да поема ролята на крал. Ужасно недалновидно от тяхна страна, бих казал, защото знам, че мога да управлявам страната. Причината е в Пит, разбира се. Но сега сме тук, в операта, и не искам да развалям вечерта с проблемите си, и то в присъствието на една прекрасна усмихната дама, която с интерес слуша думите ми. За Бога, Улвъртън, вие сте проклет късметлия, да спечелите сърцето на такова несравнимо създание. Тя ми напомня за моята прекрасна Мария, която си отиде от света. Животът не към всички е справедлив.

За учудване на Кайла очите на принца се напълниха със сълзи, потекоха по бузите му и издълбаха бразди в леката пудра на лицето му. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в ридания, но Брет тактично се намеси и отклони вниманието на принца, като посочи, че мис Каталани идва към тяхната ложа.

— Тя знае за вашия интерес към операта, ваше височество — добави той с лека усмивка и принцът веднага насочи поглед към сцената, забравил за Кайла и за изгубената си любов. Брет се възползва от възможността да сграбчи китката на Кайла, като пръстите му се впиха в нежната плът:

— Мисля, че пи достатъчно шампанско тази вечер, querida. От него ставаш по-оживена, отколкото би трябвало.

— Така ли? — Тя се отдръпна и видя гневните пламъчета в очите му, запалени от неподчинението й. Това я накара да се държи неразумно, вдигна чашата и се засмя: — Но на мен ми харесва да съм весела. Изглежда, принцът няма нищо против.

Брет присви очи:

— Принцът е ангажиран за тази вечер, ако таиш подобни надежди.

— Не бъди толкова груб — тя изпи шампанското до последната капка, после протегна чашата към него. — Бих искала още малко, моля.

Брет изтръгна празната чаша от ръката й и я остави настрана:

— Пи повече от достатъчно тази вечер.

— Хайде, Улвъртън — намеси се Къмбърланд с ехидна усмивка, — не се дръж като турчин. Дай на дамата още шампанско, щом иска.

Кайла се усмихна:

— Благодаря, ваше височество. Много е обнадеждаващо да установя, че има джентълмени, които не обичат брутално да налагат волята си.

За момент Кайла помисли, че е прекалила. Брет наистина изглеждаше вбесен, а тя не би рискувала да предизвика бурна сцена, защото не даваше пукната пара за мнението на принца или брат му. Но когато херцогът се обърна да го погледне, Брет просто се усмихна и се облегна на стола си, като небрежно отбеляза, че не той ще има главоболие на сутринта. Това разреди напрежението в ложата.

Това не можа да заблуди Кайла. Тя знаеше, че като останат насаме, Брет ще я накара да плати за безразсъдното си държание. Нито за момент не забравяше способността му за секунди да се превърне от изискан джентълмен в безмилостен варварин.

Точно преди кулминационния момент в постановката Анджелика Каталани се приближи до ложата им и се загледа в тях с блестящите си черни очи. Сякаш пееше само за Брет — Кайла се обърна към него и видя как отвръща на усмивката й. Песента свърши и залата избухна в аплодисменти, а Каталани хвърли едно цвете с дълга дръжка към ложата им. Брет ловко го улови и се изправи, като се поклони в знак на благодарност за жеста й. Залата отново избухна в аплодисменти и смях на това своеобразно продължение на пиесата.

— Браво, Улвъртън! — Регентът се засмя и заръкопляска с възхищение. — Поздравления! Вярвам, че красивата Каталани все още храни нежни чувства към теб!

— Ние сме просто стари познати. Видяхме се преди доста време в Италия — Брет се обърна и погледът му срещна очите на Кайла, преди тя отново да погледне напред.

Кайла изгаряше от негодувание. Беше очевидно, че между тях има нещо, нито една жена не би гледала мъж така, както Каталани изпиваше с поглед Брет. Но защо той я доведе тук тази вечер, ако искаше да е с певицата? Защо я измъчва?

Когато всичко най-сетне приключи и Кайла отново облече пелерината си, все още с празната чаша в ръка, регентът предложи да я придружи до вкъщи, ако Брет има други планове за вечерта. Объркана, Кайла се вцепени, а Брет лукаво се усмихна. Не, със сигурност няма да го направи! — гневно помисли тя. Сърцето й биеше силно, чуваше го как кънти в гърдите й, докато напрегнато очакваше отговора на Брет.

— Щедро предложение, ваше височество. — Той леко се усмихна и изрече провлачено — Но съм обещал специално забавление на мис Ван Влийт за тази вечер. Може би друг път.