— Добре, добре, друг път. Утре може би, разходка в парка? — Принцът взе дланта на Кайла и целуна дланта й с влажни горещи устни. В гласа му прозвуча искрена нотка на съжаление, когато въздъхна и промърмори, че представлението му се е сторило толкова кратко. — Но аз скоро ще ви потърся, Улвъртън, проклет да съм, ако не го направя. Не съм забравил обещанието ви. Всъщност и двете обещания.
— Вашето присъствие винаги е удоволствие за мен — отговорът на Брет прозвуча съвсем естествено, както и се очакваше, но явно регентът не виждаше причини да се съмнява в искреността му. Принцът се присъедини към тях на излизане от ложата и после надолу по покритите с килим стълби, като спря в коридора да поговори с някои хора, които го бяха изчакали и между тях Кайла разпозна доста влиятелни мъже. Едно име привлече вниманието й — доста неприветливият Робърт Стюарт, лорд Касълри, министър на външните работи, който бе присъствал на конгреса във Виена и бе играл решаваща роля при свалянето на Наполеон от власт.
— За мен е чест да се запозная с вас, милорд — каза тя, когато той леко се поклони пред нея.
— За мен също, мадам. Вие сте кръщелницата на маркиза Дю Боа, нали?
Бузите на Кайла пламнаха и тя кимна с глава. Няма съмнение, че човек с неговото положение в обществото непременно е чул слуховете.
— Да, милорд. Вие познавате ли я добре?
— Очарователна дама — лека усмивка смекчи строгите черти на лицето му. — Срещали сме се на няколко приема и имахме възможност да споделим възхищението си от Париж, разбира се. Тя много ми помогна, като ми препоръча Бейн Шиноа, когато бях в Париж миналата есен. Аз съм й длъжник и много се радвам, че виждам кръщелницата й, за която винаги ми е говорила с много обич.
Кайла отвърна на усмивката му:
— Удоволствието е мое, милорд.
В очите на Робърт Стюарт проблесна искрица, когато се обърна към Брет и го покани да се присъедини към него в голф клуба следващата седмица:
— Вярвам, че имаме общи цели и интереси с вас, Улвъртън.
— Така ли, милорд? Досега не бях се замислял за това — леко се усмихна Брет. — Опитвам се да стоя далеч от политиката, защото имам други интереси.
— Да, но тук не става дума за политика.
— Озадачавате ме, милорд.
— Така си и помислих. Следващата сряда? Ще изпратя визитката си, за да ви напомни за уговорката.
— На вашите услуги, милорд.
Принцът веднага включи Касълри в разгорещен разговор за гръцките фризове, които граф Елджин бе пренесъл в Англия, и той се опитваше да убеди Конгреса да ги закупи за Британския музей. Брет се възползва от случая да дръпне Кайла настрани, като здраво я хвана за ръката:
— Малка глупачка — тихо зашепна в ухото й, — ако наистина не искаш да се озовеш в леглото на принца, престани да флиртуваш и се дръж прилично.
Кайла размаха ветрилото си, като огледа Брет с вдигната вежда и лека усмивка:
— Защо, ваша светлост? Смея ли да се надявам, че вие сте изгарян от ревност?
— Явно вие си позволявате всичко — пръстите му болезнено се впиха в лакътя й и ветрилото й замря. В очите му забеляза метални отблясъци и стомахът й се присви:
— Не ме изкарвай извън кожата ми, Кайла. Не и тази вечер.
— С какво тази вечер е по-различна от всички останали? Защото принцът е тук? Да не би да се страхувате, че някой може да научи какъв… какъв тиранин сте?
Тя се отдръпна от него и видя Къмбърланд, който ги гледаше. Изведнъж осъзна, че ако реши да си тръгне, Брет не би могъл да я спре. Това бе обществено място и можеше просто да се отправи към изхода. Можеше ли да се надява, че Касълри ще й помогне? Той говореше ласкаво за танте Селест, но не! Какво би могла да му каже? Че я държат затворена против волята й? Ако е затворничка, то бе напълно по нейна вина, защото се страхуваше да се лиши от покровителството на Брет.
— Ако бях на твое място, малката ми — студено изрече Брет с нисък и напрегнат глас, — щях да се тревожа повече за утрешния ден, а не за тази вечер. А на мен не ми пука какво мислят хората за мен самия. Напомням ти, в случай че още не си осъзнала това.
— Забелязах — тя отдели пръстите му от ръката си. — Не ме докосвайте повече, моля ви. Напоследък изтърпях доста унижения.
— Ако е така, предлагам да обуздаете склонността си да предлагате така безразсъдно услуги, мадам. Има мъже, на които не може да бъде отказано.
— Като вас.
— Ако искате да кажете, че сте ми отказала, ще трябва отново да си припомните как стана всичко. Не си спомням да съм чул думата не.
Тя му хвърли ядосан поглед, но вниманието му вече бе насочено другаде. Проследи погледа му и видя една жена да си проправя път към тях през тълпата. Хората ръкопляскаха и Кайла осъзна, че това бе Анджелика Каталани, чернокосата оперна певица, която почти бе омагьосала регента. Крещящо облечена, с лъскава диадема и алена туника, обшита с пискюли, тя се движеше сред тълпата като кралска особа и всички покорно й правеха път. Когато стигна до тях, тя се насочи към Брет, който пое предложената му ръка и изискано я целуна, сякаш бе истинска кралица.