— Така ли? — Твърдата линия на устните на Брет се сви в лека усмивка. — Аз не искам.
Когато Кайла се опита да протестира, той я накара да замълчи, като се обърна към Къмбърланд:
— Споменахте ми по-рано за една от последните ви инвестиции в източно — индийска фирма? Ако желаете да обсъдим продажбата на дялове, аз определено се интересувам от това. Както разбирам, напоследък се занимавате с интересни начинания.
— Така ли? Колко неловко, но, разбира се, джентълмените могат да говорят за бизнес винаги и навсякъде, не мислите ли?
Усмивката на Брет изглеждаше по-скоро заплашителна, отколкото утвърдителна, и Кайла се намръщи, когато той допълни, че джентълмените могат да правят почти всичко, стига да го правят цивилизовано.
— Съгласен ли сте с мен, ваша светлост?
Къмбърланд отначало се стресна, после настръхна, но закима с глава в знак на съгласие.
— Разбира се, цивилизовано, така има по-малко неприятности. Разбирам гледната ви точка. Ще поговорим ли за търговия?
Темата бе подходяща за отвличане на вниманието на Къмбърланд и Кайла веднага разбра, че повече е обсебен от собствената си алчност, отколкото от идеята, непрекъснато да дразни брат си. Нищо чудно, защото принцовете редовно ги проклинаха за това, че висят като воденичен камък на шията на правителството. Само разговор за политика можеше да съперничи на тази тема, както Брет вероятно много добре знаеше.
Разярена, Кайла стоеше сковано, без да помръдне, и се опитваше да се преструва, че хищните погледи, които й отправяха и мъже, и жени, изобщо не я засягат. Какво я интересува какво мислят. Тези членове на доброто общество не бяха по-различни от нея, бяха малко по-дискретни. Но и това не бе само по нейна вина.
Нямаше значение какво е направила или какво мислеха, че е направила. Тя не беше като тях, нито като тези силно гримирани надути жени, които така открито предлагаха услугите си. Болеше я сърцето. Болеше я и гърлото от всички премълчани гневни пуми. Кайла изпита облекчение, когато най-сетне се озоваха в каретата и се отдалечиха от операта. Но за нейно изумление Брет даде на кочияша адреса на игрален дом — площад „Сейнт Джеймс“, номер десет. Тя го погледна гневно, когато каретата се люшна напред:
— Мислех, че предпочитате да се приберете вкъщи — не можеше да се въздържи и му се сопна. — Уморена съм. Вечерта бе ужасна. Не мога да понеса нито миг повече да говоря не това, което мисля, и да се усмихвам, когато нямам желание.
— Хайде, хайде. Малко сме разстроени, нали? — подигравателната усмивка на Брет й лазеше по нервите. — Изглеждахте така, сякаш наистина се забавлявате. Или сте разстроена, че не ви позволих да отидете с регента? Съжалявам, querida, но аз дадох обещание на Анджелика и ще го спазя.
— Анджелика?
— Сеньора Каталани знае за любовта на принца към изкуството. Осмелявам се да предположа, че тя скоро може да измъкне от него каквото пожелае — той се облегна назад, загледан в нея с онова загадъчно изражение, която тя започваше да намразва. Кайла се нахвърли върху него:
— Вие си измисляте. Тя проявяваше много по-голям интерес към вас и аз си позволявам да кажа, че не би се поколебала да се обърне към вас за това, което желае.
Брет се засмя:
— Анджелика не иска. Тя очаква. И получава в повечето случаи.
Думите му я нараниха. Кайла гневно обърна поглед към прозорчето:
— Отведете ме у дома, моля. Не мога да понеса повече обиди тази вечер.
— Обиди? Вие очаровахте принца и неговия брат, малката ми. Това обида ли е?
— Не ме правете на глупачка, моля ви. Напълно наясно съм какви са намеренията ви за тази вечер. Първо ме обличате в тази рокля, после ме излагате на показ като някаква особена придобивка и ме подлагате на осъдителни погледи и обиди и накрая ме представяте на принца и неговия ужасен брат като възможна бъдеща играчка. Не, нямаше никакви обиди. Предполагам, че дори трябва да съм доволна.
Настана тишина и когато погледна към него, видя, че съсредоточено я наблюдава. За нейно учудване, той кимна утвърдително:
— Да, предполагам, че всичко е изглеждало точно така. Но не можеше да бъде другояче. Тази вечер трябваше да събера необходимата ми информация и за съжаление има хора, които говорят и правят това, което мислят.
— Не разбирам.
— Не, виждам това. Но няма значение. Ще го разбереш.
Той протегна дългите си крака и в черния си фрак отново доби вид на смъртоносна пантера. Неспокойна, Кайла се загледа невиждащо към прозореца, където просветващите газови лампи отразяваха разсеяните светлини от магазините, покрай които минаваха. Колелата громоляха по паважа и от време на време се чуваше скрибуцане и проскърцване и звуци от триене на кожа и дърво, докато каретата се люшкаше напред по пустите улици. Тя сви ръце в скута си и се опита да не мисли за нищо.