— Кайла, не е нужно да добиваш вид на мъченица — гласът му звучеше тихо и провлачено и тя се обърна да го погледне. Въпреки фенерите на каретата, купето тънеше в мрак и лицето му почти не се виждаше. Изглеждаше мрачен и… опасен. Когато се наведе напред, светлината от лампите освети сериозното му лице.
— Успя да привлечеш вниманието на принца, на което без съмнение си се надявала.
— Не го ли искахте и вие? — Тя почукваше със затвореното ветрило върху дланта си. — Защо иначе бихте ме довел с вас тази вечер? Очевидно вече съм ви омръзнала и искате да подновите връзката си с тази оперна певица.
Развеселен, той се усмихна:
— А сега кой ревнува? Затова ли така безразсъдно флиртувахте? Не знаете ли, че е опасно да се флиртува с принцове? Или имате намерение да приемете предложението му.
— Не смятам, че покана за разходка в парка непременно е предложение за интимност. Освен ако, разбира се, той не разчита на вашия далеч неизискан метод на насилствено отвличане.
Брет присви очи:
— Малка глупачка. Опитвам се да те предупредя. Ако регентът реши, че желае една жена, той може да се окаже доста настоятелен. Във вашето положение можете да си навлечете повече неприятности, отколкото сте в състояние.
— Не си правете труда да ме предупреждавате за повече неприятности, защото аз съм вече унищожена. Какво повече може да се случи? Не видяхте ли тези хора как се държаха с мен? И направихте ли си труда да обърнете внимание как ме пренебрегнаха дами от обществото, които преди с радост ме посрещаха в домовете си? Сякаш вече не съществувам.
Гласът й трепереше от възмущение и Брет я огледа с иронична усмивка.
— За тях си била добре дошла заради кръстницата си и лейди Ръштън. Ако не бяха те, нямаше да бъдеш поканена дори и в деня за пране. Доста сурови са правилата на обществото и трябваше да помислиш за това, преди да дойдеш в Лондон и да ме изнудваш за пари. Защо се оплакваш сега? Имаш пари, нали?
Тя изфуча към него:
— Знаете, че парите са само част. Исках това, което по право е принадлежало на майка ми: уважението, което й е било отказано.
— Можеш да поискаш и луната. По-голяма вероятност има да я получиш.
Грубият отговор направо спря дъха й и тя се втренчи в него, докато светлини и сенки се гонеха по лицето му. Той беше прав. Никога нямаше да получи уважението, което искаше. Не сега. Не тук. Беше болезнено да си го признае.
Когато каретата най-сетне спря, Брет я погледна странно усмихнат — ъгълчето на устните му потрепваше:
— Понеже си уморена, прибирай се. Ще кажа на Бъртън да те закара.
— Искате да кажете…
— Искам да кажа, скъпа, че можеш да спиш сама тази нощ.
Тя се загледа в олющената фасада на сградата и после отново спря поглед на него. Той искаше да се отърве от нея. Разбира се. Възнамеряваше да се срещне с оперната певица. Проклет да е! Как си позволява да я унижава така! Първо да я показва по този начин, и после да направи публично достояние факта, че му е омръзнала. Тя няма да търпи това. Ако мисли, че ще му се размине, жестоко се лъже. Не, нямаше да бъде от онези жени, които се примиряват с къщичка в провинцията и студено писмо за сбогом. Но Брет вече слизаше от каретата и даваше указания на Бъртън да я откара вкъщи. Правеше го така небрежно, сякаш не бе сторил всичко възможно да разруши живота й.
Когато каретата рязко се люшна напред, тя реши какво ще направи. Почука рязко на вратата, за да привлече вниманието на кочияша.
В името на Бога Брет Банинг ще съжалява, че се е отнесъл с нея така. Ако не друго — поне няма да я забрави!
16
Кенуърт вдигна поглед и позна каретата на херцога, която спря пред входа на игралния дом. Най-сетне Брет пристигна и, за Бога, това забележителната мис Ван Влийт ли беше? Беше… изглеждаше по-красива, отколкото си я спомняше, облечена в плътно прилепнала коприна върху сатенена рокля, с възхитителна огърлица от рубини и диаманти, която блестеше върху нежната й кожа в сумрака на каретата… Нямаше смисъл да жадува за нещо, което никога няма да му принадлежи, но тя наистина бе ангелско създание! Блестящата руса коса бе вдигната във висок кок, къдриците й надничаха иззад качулката на наметалото й, по една на всяка буза. Изящният профил говореше, че е момиче с характер и малката обла брадичка с лека трапчинка потвърждаваше това. Тя изглеждаше враждебна, очите й бяха гневни, докато се взираше през прозореца на каретата.
Бари се стресна, когато зад гърба си усети движение и Нортуик изникна от сянката на вратата. Светлината падаше косо върху похабеното лице на графа, докато той се взираше тревожно в каретата. Бари бе толкова погълнат от дамата, че дори не забеляза присъствието на графа. Устните му се свиха и почувства нужда да го предизвика: