— Не смейте да говорите за майка ми по този начин. Тя не беше такава, каквато се опитвате да я изкарате. Тя е наследница на знатна френска фамилия, на аристократичен род — по-знатен от вашия, мадам.
Това бе самата истина. Беатрис Найд Паркър Ривъртън бе дъщеря на английски виконт, докато Фостин бе единствената дъщеря на френски маркиз. И Кайла бе дъщеря на херцог, така че тази арогантна стара вещица не може да я третира като уличница.
„Танте Селест ме предупреди, но аз не мислех, че ще бъде толкова трудно да преодолея тази наглост и тези открити нападки.“
Лейди Беатрис бавно се изправи, изпъна се като струна, обзета от гняв. Измери Кайла с поглед иззад дългия си нос:
— Фостин Оберже бе една проститутка със синя кръв. Може и да е била родена в аристократично семейство, но падна по-ниско и от последната уличница в Ийст Сайд. Сега напуснете къщата ми. Махайте се заедно със смехотворните си претенции и правете с тях каквото желаете. Аз имам армия от адвокати, които знаят как да се справят с измамни твърдения, уверявам ви.
Трепереща от гняв, Кайла направи крачка напред в дълбокия турски килим. Над камината шумно тиктакаше претенциозен часовник с позлатени орнаменти, огънят просъскваше зад решетките. Ръцете й се вкопчиха в малката дамска чанта.
— Дори за миг не си помисляйте, ваша светлост, че ще успеете да ме спрете със заплахите си. Няма да отстъпя. Дойдох тук, за да получа каквото ми се полага, и в името на Бога, или дявола, ще го получа. Вие ще се разделите с част от наследството на херцога, независимо от волята си.
— Какво си мислите, че правите? — херцогинята се засмя, но гласът й изтъня. — За вас няма нищо. Вие не сте спомената в завещанието му.
— Като негова дъщеря и съответно наследница, аз имам право да бъда призната, а това признание ми бе отказано. Част от вашето имение е и мое, ваша светлост.
Слаба усмивка разтегли устните на знатната вдовица.
— Ти, малка глупачке, трябваше да се посъветваш с добър адвокат, преди да нахлуеш така в дома ми. Имението Ашли не е мое, нито принадлежи на дъщерите ми, законните деца на Едуард. То е прехвърлено. Знаеш ли какво значи това?
— Разбира се. Земите минават във владение на следващия в семейството наследник от мъжки пол. Добре ми е известно.
— В такъв случай осъзнаваш, че законните права на четирите законни дъщери на Едуард далеч надхвърлят каквито и да било фалшиви претенции като твоите.
— В никакъв случай. — Кайла се усмихна. — В крайна сметка аз съм първородната дъщеря на Едуард Ривъртън. Но не съм алчна. Искам да получа своя дял. Ако трябва да деля с четири сестри, нямам нищо против. Но запомнете, ваша светлост, аз имам права и наследникът на Улвъртън ще трябва да ги признае. И да ми предаде каквото ми се полага.
— Добре, очаквам с нетърпение да видя как ще направите нещо, което аз не успях. Макар да мисля, че и най-изпеченият мошеник не би могъл. Със сигурност. Вървете. Попитайте самия граф, ако можете да го отделите от дяволските му кучета, коне и хрътки. — Графинята изтрака с ветрилото от слонова кост и коприна и рязко го затвори. — Очаквам с нетърпение неговата реакция на смехотворните ви претенции и много бих желала да присъствам на тази сцена.
— Желанието ви се сбъдна, лельо Беатрис.
Кайла се обърна. Гърлото й пресъхна и изведнъж установи, че не й достига въздух, когато срещна твърдия поглед на високия мъж, чийто силует изпълваше рамката на отворената врата. Осанката му внушаваше страхопочитание. Сивосини очи, изпълнени със светлина, и проблясващи като натрошено стъкло, също толкова студени и непроницаеми. Студеният поглед проникна до мозъка на костите й и тя усети как всичко в нея се разтрепери. Черните дрехи му придаваха зловещ вид, но въздействието на личността му бе достатъчно силно и без тях. Приличаше на пират — високи скули и добре изразени устни, нос — прав като острие на секира, и брада, очертала контура на четвъртитата му брадичка. Имаше смъртоносен ефект.
Той пристъпи напред — елегантен и опасен едновременно, и тя си спомни черните пантери от Индия, които се промъкваха във високата трева с вродено чувство за сила и сигурност. Мили Боже, не е възможно! Това ли е новият херцог?
Кайла не се учуди, когато херцогинята я представи с открито злорадство в гласа:
— Позволете да ви представя мис Кайла Ван Влийт, ваша светлост. Тя е тук, за да предяви претенции към вашето наследство.
Сивите очи придобиха демонски блясък и студеният мрачен поглед, заедно със симетричните черти на лицето, й подействаха като камшик. Кайла забрави всичко, което бе подготвила в своя защита.
— Мис Ван Влийт носи много любопитна информация, Брет. Изслушайте я внимателно, ще ви бъде изключително интересно, уверявам ви.