— Без съмнение. — Студените очи на херцога не се отделяха от лицето на Кайла и тя установи, че й е много трудно да остане спокойна под прицела на този смразяващ поглед. — Още една претендентка за наследството, мис Ван Влийт? Кажете ми, херцогът и вас ли е отвел в леглото си? Може би имате дете от него? Хайде, не бъдете срамежлива. Кажете ми каква сума би успокоила притеснението ви, когато внезапно сте установили, че не можете да живеете повече без част от наследството на херцога.
— Аз… Нещата са различни, ваша светлост. — Тя вдигна глава и се изправи, но усещаше слабост в коленете си и се страхуваше, че може да се строполи всеки момент. — Майка ми е била омъжена за херцога.
Тъмните му вежди се вдигнаха многозначително:
— Е, това е нещо ново. Претенция, по-различна от другите. Значи вие твърдите, че сте негова дъщеря?
— Да, аз съм негова дъщеря.
Каза го тихо и достатъчно твърдо. Той дълго я фиксира с поглед. Намираха се толкова близо един от друг — тя можеше да прокара ръка по безупречния ръкав на дрехата му, да я вдигне леко и да докосне лицето му. Лице на Луцифер — дяволски красиво, пламъците на ада горяха в очите му и в провлачения му говор.
— Възхищавам се на предприемчивостта ви, мис Ван Влийт, но трябва да ви разочаровам. Не зная нищо за бивши съпруги със законни претенции за наследство. Убеден съм, че братовчед ми би се погрижил за своето дете, ако е имало такова.
— Но той не е направил това. Бил е принуден да се откаже от майка ми. Тъй като херцогинята знае фактите, вие също би трябвало да сте разбрали за тях. И аз имам необходимите документи, които доказват правотата ми.
— Майка ви е Фостин Оберже.
В сърцето й трепна надежда при тези рязко изречени думи:
— Да, ваша светлост. Значи знаете за техния брак?
— Знам, че е бил анулиран. Платили са на майка ви много пари, за да изчезне от живота на херцога. Юридически брак не съществува и аз никога не съм чувал, че от този брак е било родено дете. Навярно майка ви е… объркала името на бащата.
Последните думи прозвучаха толкова цинично, намекът бе толкова обиден, че Кайла дори не осъзна какво прави. Ръката й се вдигна и дланта й изплющя върху бузата на херцога с такава сила, че внезапният удар стресна всички. Преди да успее да отстъпи назад, той здраво стисна китката й и пръстите му се впиха в сухожилията й. Тя извика от болка.
— Предупреждавам ви, мис Ван Влийт — не позволявам да ме удря никой — било то мъж или жена. Ако някога отново опитате да ме ударите, ще отвърна на удара.
В момента, когато той освободи ръката й, Кайла възвърна самообладанието си:
— Звучи джентълменски. Ще имам предвид, че сте склонен да ударите дори жена.
— Само тези жени, които са достатъчно глупави и примитивни, за да ме ударят първи.
В очите му гореше мрачен огън, който подсказваше, че не би толерирал ново предизвикателство. Кайла пое дълбоко въздух не за да възстанови равномерното си дишане, а за да спечели време.
— Виждам, че този разговор е безполезен. Моят адвокат ще ви потърси.
— Спестете парите си, мис. Ако възнамерявате да получите дял от наследството на херцога, то храните напразни надежди. След смъртта си той остави само имението и къщата, и то в доста окаяно състояние. Парите са мои. Както виждате, нищо няма да спечелите, ако вдигнете шум и помогнете да се заговори отново за миналото. В резултат на това ще опетните името на семейството и ще напомните на хората каква е била майка ви.
— Майка ми е била дама. И не осквернявайте отново паметта й.
— Позволете ми да ви дам същия съвет. Не нанасяйте вреда на това семейство, защото ще съжалявате.
— Заплашвате ли ме, ваша светлост?
— Не, предупреждавам ви — той мина покрай нея и отвори широко вратата. Тя видя иконома, който стоеше в преддверието. Сигурно е подслушал на вратата, защото стоеше там в очакване херцогът да му заповяда да изпрати гостенката:
— И никога не й позволявай да влезе отново в тази къща, Рийд.
— Да, ваша светлост. — Рийд отстъпи назад и Кайла нямаше друг избор, освен да си тръгне мълчаливо, за да запази и малкото й останало достойнство. На вратата се обърна и погледна към херцога, както се надяваше — студено и високомерно.
— Още не сте научили всичко, защото аз няма да се спра пред нищо, за да получа правата си.
Това бе безполезен изстрел, далеч от целта, но й позволи да напусне, като съхрани поне част от гордостта си. Тя се плъзна покрай херцога с високо вдигната брадичка, като болезнено усещаше чертите му, стегнати като маска на мъртвец. Той остана изправен в рамката на вратата.