Тя го прие в стаята, която ползваше сутрин, изискано облечена, както винаги, и деликатно отпиваща чай от чаша от фин китайски порцелан. Изгледа го неодобрително над ръба на чашата.
— Предполагам, че идвате да поговорим какво решение сте взели за чеиза на дъщеря ми? — промърмори най-накрая. Той отмести поглед от месинговите прибори за камината, които отразяваха весело потрепващите пламъци, и погледна нея:
— Необичайно е студено за сезона тази година, не мислите ли, лельо? Никога не съм виждал толкова студено, влажно лято, дори в Лондон.
— Да, доста е хладно.
Брет леко се усмихна. Ледените нотки в гласа й напълно подхождаха на студа отвън. Като се облегна на камината, той скръсти ръце пред гърдите си:
— Одобрявам възможността Арабела да се омъжи за лорд Себринг.
— Себринг? — Китайският порцелан прозвънтя в ръцете й. — Съгласна съм, че този млад мъж има добро потекло, но доколкото знам, не е достатъчно богат.
— Арабела предпочита него. И това ще бъде един повече от добър брак, защото съм прехвърлил една значителна сума на нейно име и тя ще бъде осигурена до края на живота си.
— Арабела е доста упорита. Не тя трябва да реши кой кандидат е най-подходящ за нея. Казах ви, че аз предпочитам лорд Хейвъринг. Той има възможност да стане херцог след време.
— Само ако е решен на убийство. Има по-голям брат, за когото казват, че е в добро здраве. Освен това няма защо да го обсъждаме повече, защото аз вече се договорих с бащата на Себринг.
— Разбира се. Защо да се консултирате с мен? В крайна сметка аз съм само майка на момичето, а нейните интереси не са най-важното за вас.
— Напротив. Арабела дойде при мен и каза, че тя самата предпочита Себринг, те са влюбени един в друг. Това е най-малкото, което мога да направя за нея.
— Съгласна съм. — Очите на вдовицата проблеснаха и тя внимателно постави чашката и чинийката на подноса пред себе си. После се облегна назад и го изгледа с неодобрение, което не го учуди — очакваше го.
— Тя е дъщеря на херцога, а не някакво нищожно парвеню, което трябва да се задоволи с първото предложение. Може да намери по-добра партия.
— Тя не е изключителна красавица в края на краищата — каза Брет рязко.
— За разлика от настоящата ви любовница, предполагам? Наистина, Брет, вие говорите странни неща — като се изправи, Беатрис изсумтя презрително. — Цял Лондон вече е научил, че тя живее с вас в градското имение. Не можете ли да сте по-дискретен?
— Защо трябва да съм по-дискретен? Сигурно ще се зарадвате на новината, че скоро ще напусна Лондон.
— Направо съм възхитена. А вашата уличница? Ще я вземете ли със себе си, или ще й платите за услугите и ще я напуснете, както всички останали. Не мога да разбера защо продължавате да се виждате с нея, след като е ясно, че тя е една алчна авантюристка. Американските ви корени вземат връх над разума ви без съмнение.
— Без съмнение и затова смятам, че съм щастливец. Що се отнася до мис Ван Влийт, плановете ми за нея са моя лична работа и няма да ги обсъждам с никого.
Силна изненада се изписа на лицето на вдовицата и бързо премина в подозрение:
— Не ми казвайте, че изпитвате нежни чувства към това същество?
— Няма да кажа нищо подобно, защото не е истина. Приятен ден, мадам.
Раздразнен, че позволи Беатрис да разбере колко е права, както и от собствената си реакция, Брет все още бе в лошо настроение, когато пристигна в градската си къща. Това, което изпитваше към Кайла, трудно можеше да се определи в момента. Не беше сигурен какви точно чувства имаше към нея освен вина, че е отговорен за случилото се в избата на Нортуик, където тя едва не умря. Изпитваше вина отчасти и за всичко, което стана с нея след бала в лейди Сефтън. Последния месец след случката с графа се опитваше да стои далеч от нея. Сега обаче реши да я потърси. Тя щеше да разбере за заминаването му по един или друг начин, а той предпочиташе сам да й каже.
Брет откри Кайла седнала в малката градина до терасата. Той спря за момент да я погледа, преди да й се обади. Беше доста отслабнала — фигурата й бе изтъняла, а чертите бяха по-отсечени, но беше не по-малко красива отпреди.
Увита в топъл шал, тя седеше обляна в слънчева светлина, която се процеждаше през листата на дъба и се отразяваше в тревата и цветните лехи. Лъчите струяха около нея и образуваха трептящ ореол, превръщащ в злато косите й и подчертаващ чистия й профил.
Сега по бузите й имаше руменина и той си спомни как я завари в онази изба — просната сред разкъсаните си дрехи, а кръвта изтичаше от вените й. Отново го обхвана чувство за вина. Помисли как едва не я загуби, как едва не я погуби с егоизма си, като я използва за примамка на принца, но заподозря не когото трябваше. Неговата арогантност можеше да унищожи и него, и нея. Това бе цената й. Трябваше да му е за урок, да го накара да се промени да не използва другите и да не си играе с живота им. Самият той мразеше да го използват. Ядоса се, когато Кайла се опита да го манипулира. А самият той направи същото с нея — не, по-лошо. С нея постъпи много по-зле.