Той си спомни за последната жена, която бе обичал. Спомни си как е умирала сама, без него, ужасена, а кръвта й е изтичала бавно — заради кръвоизлива при раждането на мъртвото им дете. Двата гроба бяха все още пресни, когато той се завърна. Все още го мъчеше споменът как бе предал малкото сладко момиче, което бе достатъчно глупаво, за да го обикне. Да. Щеше да бъде най-добре да остави Кайла да намери съпруг, който винаги ще е до нея, който ще я обича така, както тя наистина заслужава.
Накрая заспа, а Кайла се бе сгушила уморена и доволна в прегръдките му.
20
Часовникът на камината в дневната на долния етаж шумно тиктакаше и Бари нетърпеливо крачеше напред-назад, като непрекъснато го поглеждаше. Къде, по дяволите, се бави Брет? Ако отново е някоя от неговите заплетени интриги, ще откаже. Последния път едва се отърваха. Освен Кайла, разбира се. Тя едва не загина и споменът за бледото й лице все още го караше да потреперва. Намериха я полумъртва, просната върху каменен плот, и кръвта и бе образувала локва кръв на пода. Беше съвсем близо до смъртта — твърде близо.
Желанието му за възмездие се изпари още преди Брет да се прицели и да натисне спусъка на пистолета, преди Нортуик да потрепери — той се обърна към тях с широко отворени очи и уста и след миг се сгромоляса в бездиханна купчина.
Не се почувства по-добре и когато пренесоха графа в онази уличка. Чувстваше се обречен, сякаш над главата му бе надвиснал Дамоклев меч, който всеки миг ще се стовари върху него.
По дяволите, къде се губи Брет и защо му определя среща, след като го кара да чака. Нетърпелив, той закрачи отново и вдигна рязко глава, когато чу вратата да хлопва.
Брет изпълни рамката на вратата, изискан и хладнокръвен, както винаги, както беше и при двата дуела, дори след като застреля Нортуик. Само когато отиде при Кайла и видя, че кръвта изтича от разрязаната й китка, той трепна, но и тогава изпитваше повече чувство на гняв, отколкото страх. Това го правеше да изглежда нечовешки спокоен и овладян — представа, която смущаваше Бари.
— Съжалявам, че ви накарах да чакате, Кенуърт. — Брет свали ръкавиците си, докато прекосяваше стаята. — Този глупав коняр, който съвсем наскоро наех, почти продаде коне, които не бяха за продан. Трябваше да го спра, преди да нанесе още по-голяма вреда.
— Продавате добитъка, така ли?
— Не всичко, само тези, от които нямам нужда. Пембъртън отдавна ме преследва за онези дорести коне и накрая почти се споразумяхме за цената. Но аз не съм дошъл да си говорим за коне, както вече си разбрал, предполагам.
— Да — Бари го изгледа любопитно, докато се приближаваше към огъня в камината. Външно спокоен, той изглеждаше разсеян и в раменете и изражението му прозираше напрежение. — Какво ново? Не нещо, свързано с Нортуик, надявам се.
— Не. Едва ли липсата на графа се усеща много силно, въпреки че не бих рискувал Къмбърланд да научи факти, които да го накарат да се усъмни в причините за ранната му смърт. — Той застана с гръб към огъня и настойчиво се вгледа в очите на Бари, който започна да се притеснява. — Отнася се за Кайла, Бари.
— Кайла? Тя добре ли е? Мислех, че лекарят каза да почива и…
— Тя е добре. Много по-добре. Не това ме тревожи. Напускам Англия, и то за доста време. Преди да тръгна, бих искал да знам, че Кайла е в сигурни ръце. Спомняш ли си нощта в Пиджън Хоул?
— Да, разбира се. Едва ли мога да я забравя, макар че се опитах — Бари се намръщи. — Какво общо има това с Кайла?
— Вие споменахте брак. Готов съм да и дам една доста значителна сума, достатъчна за нуждите ви до края на дните ви, ако стоите далеч от игралните зали. Това представлява ли интерес за вас?
Изумен, Бари не можа да отговори веднага. Тиктакането на часовника отекваше още по-силно сега, когато той опитваше да се успокои:
— Сериозно ли говорите? — накрая попита той и добави: — Знам, че звучи глупаво, но вие току-що ме попитахте дали искам да се оженя за отхвърлената ви любовница. Трябва да призная, че това едва ли е нормален въпрос.
— Да, но не толкова необичаен. Мъжете често се женят за любовниците си, поне за богатите.
— Обаче тя е ваша любовница, не моя.
— Въпрос на време. Или смисъл. Кайла има нужда от съпруг. Аз нямам намерение да се женя. Вие имате нужда от пари, а аз ви предлагам двадесет хиляди на година и имението в провинцията като зестра.
— Но… защо аз? Искам да кажа — тя казала ли е нещо за мен?