Среднощна серенада
Жозе Жермен
Превод: Никола Калпазанов
Издателство: Art Eternal Distribution, 2016
Разпознаване, сканиране и форматиране: SilverkaTa, 2017
Съдържание
Анотация
ЧАСТ ПЪРВА
1. Срещата
2. Престъплението
3. Вендета
4. Жуан Балдини
5. Бракониерът
6. Двойка бандити
7. Свещеникът
8. Елена Калви
9. Изнудването
10. Двамата приятели
11. Лолита
12. Опасният чек
13. Убийството
14. Полицейска анкета
15. Присъдата
16. Божественият сън
17. Във Френска Гвиана
18. Отчаянието
19. Приятелска солидарност
20. Бягство
ЧАСТ ВТОРА
1. Непознатият
2. Една идилия
3. Каторжникът
4. Омъжването на Елена
5. Тайнственото разкритие
6. Лудият Доменико
7. Тревожният сигнал
8. Ролята на Жан Кервор
9. Клопката
10. Първи любовни трепети
11. Признанието
12. Разкаянието
13. Истината
14. Демаскирането
15. Погребението на Боргец
16. Божественото
17. Обещанието
18. Каролина Ото Хютнер
19. Тържеството на любовта
Анотация
Албе Рамиро вечеряше с жена си Кончита и се чувстваше щастлив, че беше притежател на една заключена къща. Той седеше със спокоен вид, с пристегната над челото му разноцветна кърпа като женска шамия, с прострени под масата нозе, с обърнат към огъня гръб. Пред него имаше вкусно ястие и голяма кана, пълна с резливо питие. Всичко продължи, докато в тъмната нощ от близкото дефиле не започнаха да идват странни звуци.
Рамиро и Кончита изтръпнаха. Кой можеше да идва в такова мразовито време и да ги безпокои в този късен нощен час?
Вятърът нахълта в стаята, като разпръсна из нея в силна вихрушка белия пух на снега и двама конници влязоха набързо.
ЧАСТ ПЪРВА
________
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И ОМРАЗА
1. Срещата
Албе Рамиро, притежател на разменната станция Челкина, намираща се на пътя между Канамба и Патоши в най-дивата планинска област на Боливия, вечеряше с жена си Кончита и се чувстваше щастлив, че беше притежател на една заключена къща. Той седеше със спокоен вид, е пристегната над челото му разноцветна кърпа като женска шамия, с прострени под масата нозе, с обърнат към огъня гръб. Пред него бе вкусното ястие „шупа“ и голяма кана, пълна с резливото питие „шива“.
Навън в тъмната нощ от близкото дефиле идеше силният вятър „пуна“, виеше с ярост, прегъваше страхотно клоните на околните дървета и затрупваше разменната „поста“ с дълбоки преспи сняг. И този боливийски сняг беше толкова ситен, че се промъкваше и през затворените капаци на прозорците.
– Постеро!... Хей!... Постеро!...
Рамиро и Кончита изтръпнаха. Кой можеше да идва в такова мразовито време и да ги безпокои в този късен нощен час? Навярно някой закъснял „рескатадор“ на път за Орура или към Кашабамба, ако не беше самият дявол!
Силни удари върху вратата разтърсиха цялата къща и отново се чуха кресливите викове:
– Постеро!... Хей, злощастни постеро, да не искаш да умрем от студ пред твоята колиба?
Рамиро бавно се вдигна, провери дали неговата остра „навая" му беше под ръка, пъхната в десния ботуш, и отиде да отвори вратата.
Вятърът нахълта в стаята, като разпръсна из нея в силна вихрушка белия пух на снега, а двама конници, слезли от седлата си, влязоха набързо.
– Добър вечер в името на Бога, сеньор постеро! – казаха влезлите, като изтърсваха от снега сивите си сомбреро и косматите вълнени пончо.
– Добър вечер в името на Бога, сеньори – отговори Рамиро.
– Какво чакаш, Кончита, та не се погрижиш за мулетата на тези кабалеро?
И докато старата жена отвеждаше двете животни в „корала“, Рамиро се приближи до гостите си, които вече се настаняваха близо до огъня, запален в голямото огнище.
– Замръзнали сме, сеньор постеро, остави ни да си отдъхнем, пък ако имаш от силната и резлива „агуардиенте“...
Рамиро се усмихна и смигна с око:
– Имам нещо по-хубаво от нея.
– Ах! Така ли?
– Да, коняк! И то истински и чист коняк съм докарал от Франция.
– Добре, дай ни тогава от този френски коняк!