Отново безжалостният й баща извика:
– Махай се оттук!
Тогава тя избяга навън като луда. Къде отиваше? Не знаеше. Вървеше без цел като в мъгла, която забулва всичко наоколо. Само една мисъл я беше обзела: да умре! Да умре и да забрави! Вървеше като обезумяла, гологлава, с обляно в сълзи лице.
Изведнъж празното пространство я спря. В подножието се простираше морето. Беше се изправила на скалата Моана. Как беше дошла до нея?... Надясно брегът разгъваше на капризни зигзаги своите червени скали, малките си заливчета и облети в пяна склонове. Наляво зеленееше малкото заливче Сен Бенито. Като погледна към него получи силно сърцебиене, защото забеляза любимия силует, седнал както обикновено на своето място. Марко!... Тя едва се въздържа да не извика.
Чувствена измама! Силуетът се изпари и изчезна от очите й. Тя отново остана съвсем сама, сама с отчаянието си, сама пред изкушаващите я вълни, които сякаш й казваха:
– Ела! Ела! Ние ще те люлеем и успокоим! Ние ще те приспим! Ела!...
Грандиозен повик на неизвестността към разколебаното благоразумие!
Едно събуждано на вярата й я задържа над пропастта. Господ забранява да се самоубиваме!... Но как да продължава да живее отсега нататък? Към каква цел да се напъти без любов и надежда? Този всеопрощаващ Бог, не е ли той самото милосърдие?
Тя слезе до малкото заливче, седна на една скала, надвесена над водата, и вътрешната борба започна отново, още по-страшна. Колко време продължи това? Час? Може би два? Вече нямаше сили да се противопостави на тоя повик: да умре!... Тя затвори очи, плъзна се по скалата и... вълните се притвориха над нея.
9. Изнудването
Граф Жуан Балдини беше на трапезата, когато му съобщиха, че Джузепе Боргец, бракониерът, го моли да бъде приет, защото спешно трябвало да му направи много важно съобщение.
След като го въведоха в трапезарията, Джузепе изчака слугата да излезе и обясни:
– Не ми се сърдете, че се осмелявам да се явя пред вас като измокрена от дъжд кокошка. Току-що спасих един човек от удавяне...
Взе един стол, безцеремонно седна на другия край на масата и продължи:
– Извинете ме, задъхан съм, защото съм страшно изморен... Ловът нищо не донася по това време, а трябва все пак да се яде, нали?... Та бях отишъл тази вечер на риболов по брега. Когато се връщах, забелязах една жена върху скалата Моана. Не я познах веднага и продължих пътя си, но когато тя заслиза към малкото заливче Сен Бенито, вървеше с обърнато към мен лице и аз видях, че е Елена Калви, каталонската роза! Запитах се какво може да прави тя на това място, понеже знаех, че любовникът й си е заминал. Любопитството ми ме накара да тръгна след нея... Пристигнах навреме, точно когато Елена се хвърли в морето!
Жуан Балдини отмахна кърпата си и стана от масата.
– Тя се е самоубила!...
– Чакайте малко, дявол да го вземе! Аз бях вече при нея, пък и плувам като риба. Но трябваше три пъти да се гмуркам във водовъртежа, докато я извадя... Сложих я на пясъка и започнах ритмичните движения на ръцете...
– Разкопча ли я?!
– И таз добра!... Разбира се, необходимо беше! Какво бяло и хубаво тяло има това момиче! Истинска богиня!... Най-сетне сърцето почна отново да бие. Тиха въздишка се откъсна от устните й, отвори очи и отново загуби съзнание...
– Тогава?
– Тогава ми дойде наум една гениална идея, господин графе. Казах си: щом малката госпожица е поискала да умре, значи у Калви работите не вървят добре. Защо тогава да я отнасям у тях? А замъкът ви е толкова близко и си помислих, че благородният сеньор, който беше хвърлил око на нея, би могъл да й каже: „Аз ви спасих!“, а на мен да подари такава голяма „свещ“, с която да се осветявам през целия си живот...
Балдини бе нервиран от този просташки език, но се въздържа и запита:
– И там ли си я оставил?
– И таз добра! Как си помислихте подобно нещо! Донесох и във вашия парк, тя е на няколко крачки, под кедровите дървета. Елате да ви заведа. Но още две думи, ако държите на малката госпожица...
– Какво искаш да кажеш с това?
– Елена е много фина мухичка, такива не се улавят с оцет. Съветвам ви да бъдете търпелив с нея. Освен това две неща ще се изправят пред вашите желания: първо, любовникът й Марко Сполето не ще се остави тя да му бъде отнета така лесно, и второ – брат й.
– Страшният Бенедето ли?
– Да, Бенедето, който съвсем не ще се подвоуми да надупчи кожата ви с куршум... Но аз знам сигурно средство, с което пихте могли да премахнете тези пречки. Само че ще ви го посоча, когато му дойде времето... Дотогава, ако имах честта да бъда граф Жуан Балдини, аз бих оставил госпожицата в една стая на замъка, като й дам сигурна и вярна милосърдна сестра, моята дъщеря Лолита например, която е самата нежност. Тайно бих предупредил семейство Калви, а към онази, която уж лично съм спасил, бих се показал извънредно коректен. Трябва да се покажете джентълмен докрай, нали? С този здрав щит, който ви предлагам, вие ще запазите уважението на всички, а безкрайната признателност на Елена сигурно ще се превърне в любов... Тогава ще ви кажа средството, с което ще се отървете и от брата, и от любовника й.