– А после?
– После – изсмя се Джузепе – вие ще действате, както намерите за добре. Но ми се струва, че вече трябва да отидем при нея...
Съветите на бракониера се струваха на граф Жуан Балдини наистина много уместни, но той не преставаше да се пита какви бяха причините, които караха този чудак да му предлага услугите си. Затова, когато Джузепе хвана дръжката на вратата, го спря и попита:
– Слушай, сигурно имаш сериозни причини, за да защитаваш така предано моите интереси?
– Аз ли? Нали ви казах, че съм ви предан с тялото и душата си...
– Нищо ли не се е случвало между семейство Сполето и тебе?
– Абсолютно нищо. Обаче с Бенедето... Но това е стара история, която ще ви разкажа друг път и която съм се зарекъл да оправя, преди да замина за рая... Ние си говорим, а госпожицата може да се събуди...
– Значи ти правиш всичко това поради омразата си към Бенедето?
– Нека играем с открити карти! Работил съм различни занаяти и само съм мизерувал. Пък за нещастие съм и завистлив! Мечтата ми е да притежавам един малък хотел на края на някое градче... Да водя спокоен и тих живот, лишен от сегашните ми грижи, защото аз съм роден да бъда честен човек... И понеже не очаквам богато наследство, нито пък мога да сложа настрана две монети по пет франка една върху друга, помислих си, че ако ви услужа и бъда ваш доверен човек, вие на свой ред ще ми доставите удоволствието да ме извадите от мизерията и ще ми помогнете да постигна мечтата си. Ето защо съм ви предан с тялото и душата си... Не казвайте „не“, защото ще убиете и последната ми надежда!
– Добре, ще видим – каза усмихнат графът. – Искреността ти ми харесва. А сега да вървим...
Елена още лежеше в безсъзнание. Двамата мъже я пренесоха в една от стаите на първия етаж и докато две слугини разсъбличаха момичето и го туриха в леглото, граф Балдини телефонира на доктор Малпиер да дойде веднага, като му обясни, че се отнася до някаква удавница.
Джузепе Боргец пое на свой ред към колибата си, за да изпрати по-скоро Лолита при болната. Той си подсвиркваше по навик, защото беше доволен от делата си и особено много от двете банкноти по сто франка, които графът бе пъхнал в ръката му на тръгване.
Като минаваше край кръчмата „Златните извори“, той не можа да устои на изкушението да изпие бутилка бяло вино. И докато Жи Аскала му сервираше, той нададе ухо към разговора на трима мъже, седнали недалеч от него. От думите им разбра, че старият Бепо Калви изпъдил от къщата си дъщеря си Елена.
Джузепе потръпна от радост. Случайността помагаше на проектите му. Значи нямаше опасност малката госпожица да се върне при родителите си. Плати питието си и бързешком се отправи към колибата си.
10. Двамата приятели
Марко Сполето остана една седмица в Париж на разположение на Генералния щаб на Марината. Накрая получи заповед да се качи в Марсилия на парахода „Бирдигала“, за да се присъедини в Конихина към морската дивизия в Далечния изток. Натоварен бе да предаде на командира на тази военна част таен плик с много важен документ.
Френските колонии в тази далечна задокеанска област бяха пълни с чужди агенти и от известно време там възникваха обезпокоителни обществени вълнения. Съседството с английска Индия и едно силно ксенофобско движение в Китай спомагаха още повече да се увеличи тревогата на френските колониални власти.
Заповядаха на младия офицер да не се разделя при никакви обстоятелства с плика, който му бяха поверили да отнесе. За по-голяма сигурност той го приши към хастара на военната си дреха.
Пристигнал в Марсилия рано сутринта, той веднага отиде да получи кореспонденцията си от гишето „До поискване“. Имаше две писма – едното от баща му, другото от свещеника на Каталина. Именно то страшно го смути и натъжи. Много предпазливо свещеникът му съобщаваше, че Елена станала жертва на нещастна случайност и в момента била на лечение в замъка на граф Балдини. Здравословното й състояние, без да криело опасност за живота й, изисквало големи грижи и не позволявало да бъде изпратена при баща си. Впрочем връщането й в семейството не било желателно заради сприхавия й брат и да не се повтарят неприятни сцени. „Не се безпокойте, сине мой – пишеше добрият свещеник, – аз съм тук и бдя над нея. Моят стар приятел доктор Малпиер, който я лекува, ме уверява, че нейното оздравяване е въпрос на шест или осем ши.“