Тази новина беше страшен удар за Марко. Тази, която обожаваше, лежеше тежко болна и той не беше при нея! На каква ли нещастна случка беше станала жертва? Воден от добри чувства, не го ли заблуждаваше старият свещеник, като го уверяваше, че тя е вън от опасност? Параходът „Бирдигала“ след два дни щеше да напусне марсилското пристанище, затова нямаше никаква възможност да прескочи до Каталина.
Отчаян, той се върна в хотела и написа едно дълго писмо на свещеника, като му даде и списък на пристанищата, където щеше да спира параходът и където можеше да получи някоя каблограма, която да го успокои.
Същата вечер, като се хранеше тъжен и умислен в ресторанта „Ласо“, една ръка се сложи на рамото му.
– Ти си тука? Каква щастлива случайност!
– Жерар! – извика Марко, като позна един от своите съученици от морското училище, който сега се бе ориентирал към авиацията. И двамата, радостни от неочакваната среща, вечеряха заедно и Марко за момент забрави мъката си. Не бяха се виждали от три години насам и имаха да си кажат толкова много неща. Спомените и въпросите валяха един през друг. „Спомняш ли си...?“, „Ами високият Монто, какво стана с него?, „А помниш ли...? Женен? Не е хубаво да се ожениш толкова млад, особено ако служиш в Марината...“
При последните думи Марко прошепна:
– Какво разбираш ти от тези работи...
– Да не би да мислиш и ти да направиш тая глупост?
– Аз ли?... Имам още време...
– Ти, драги приятелю, да не си влюбен?
Марко се подвоуми за момент, но тласнат от една неудържима сила, довери на Жерар Рувил тайната на своята голяма любов.
– И как се случи – довърши той, – че трябва да замина вдругиден сутринта, без да мога да отида при нея, без да узная какво се е случило и без надежда да я видя скоро...
– Каталина – прошепна Жерар. – Къде се намира този град? На юг от Ажасио ли?
– Да, близо до Сартен.
– Я ми покажи на картата къде точно се намира Каталина! Келнер, дайте ми големия указател „Ботен“, където се намира картата на Корсика!
След като разбра местонахождението на градчето, приятелят му го попита:
– Би ли искал да те отведа в Каталина?
Марко, цял пребледнял, бе обзет от луда надежда.
– Би ли могъл? Без никаква неприятност, без риск за тебе?
– Разбира се. Ще трябва да направя опит с един нов тип самолети, които ме очакват в Сен Рафаел. Утре сутринта мога да получа заповед за някаква мисия към Ажасио. Ти ще заемеш мястото на Брюжер, моя механик. Ще отпътуваме в десет сутринта. Ще слезем при делтата на река Таврия. Изглежда оттук вече не е далеч твоето любимо градче. Ще те оставя и веднага ще замина за Ажасио, за да регистрирам официално полета. Надвечер ще мина да те взема... След тази „разходка“ вярвам, че утре вечер ще можем да вечеряме в Сен Рафаел и двамата да бъдем доволни. Ти, защото ще видиш любимата си, а аз, че съм ти доставил това малко удоволствие.
– О, скъпи приятелю! Ще ми направиш такава голяма услуга, че никога не ще мога да ти се отплатя!
На другия ден те летяха към острова на красотата, прекрасната Корсика.
11. Лолита
Свещеникът подрязваше розовите храсти в черквата, когато забеляза, че Марко Сполето идва към него.
– Ти тука? – извика той, изненадан от неочакваната визита.
Само с няколко думи младият човек му обясни всичко, като призна, че е дошъл да узнае какво се е случило с Елена и да я види. Лицето на свещеника придоби сериозен вид.
– Да я видиш отново... – прошепна той, – това ми се струва съвършено невъзможно... Но да не стоим на прага!
Влязоха в трапезарията, където старата слугиня вече сервираше на масата. Свещеникът разказа обстоятелствата, при които бе станала нещастната случка с Елена – случайно падане в морето, защото той не вярваше в намерението й да се самоубие, и как била спасена от граф Жуан, пренесена в замъка, където сега доктор Малпиер я лекуваше.
– Не мога да си представя как ще отидеш в тази къща, в качеството си на какъв? Но дори и да отидеш и да те приемат, не рискуваш ли с това да компрометираш тази, която обичаш, е едно такова посещение?
– Вие разкъсвате сърцето ми!
– Зная! Но се обръщам към цялата твоя мъдрост: не отивай в замъка! Писах ти, че тя е вън от всяка опасност. Снощи видях доктор Малпиер и той ми каза, че сам я принуждава да пази стаята още няколко дни, защото има нужда от спокойствие. Впрочем тя е много добре гледана от Лолита Боргец, която спи в същата стая и не я оставя никога сама. Така че можеш да си заминеш напълно спокоен, скъпи синко! Повярвай на своя стар приятел.