Марко реши да последва съветите на свещеника и отиде при родителите си, които тъкмо бяха седнали да обядват. Радостта от срещата му с тях все пак не можа да разсее мъката му. Да бъде само на крачки от нея и да не може да я види, да й даде знак за своето присъствие – какво нетърпимо положение! Тогава му хрумна да й пише. Обаче щеше ли да стигне това писмо до Елена? Нямаше ли да бъде уловено от някого и прочетено? И кой ще й го предаде?
Изведнъж една светла надежда блесна в съзнанието му: Лолита! Тя не би му отказала тази услуга и съучастничество. Но щеше ли да я срещне през тези няколко часа, които му оставаха да прекара в Каталина, преди да отиде на срещата с Жерар? Все пак искаше да опита щастието си. Ще обикаля около замъка и тъй като стаята, в която лежеше Елена, бе на първия етаж, може би щеше да му се удаде случай да й направи знак и предаде писмото...
Като го написа, Марко взе ловджийската си пушка, за да оправдае с лова и дивеча присъствието си около замъка, а всъщност те въобще не го интересуваха.
Старият Бепо Калви, който четеше вестника си на двора, видя, когато Марко мина край къщата му.
– Я гледай – измърмори той, – не отива ли този синковец да причака Бенедето по пътя за Сартен? Един Сполето е достатъчно подъл... – завърши старият спонтанната си мисъл.
Марко изостави пътя, за да хване една тясна странична пътека. Премина през малкия мост над местната рекичка и бързо стигна до стената на парка – една стара, порутена стена, цялата обрасла с бръшлян. Зад нея кестеновите дървета и дъбовете кръстосваха клони, а малко по-нататък от тази дървесна завеса, на около стотина метра, се намираше замъкът. Там лежеше болна неговата възлюбена, която той толкова много искаше да види, а не можеше дори да се приближи...
В края на една полянка Марко Сполето се спря и прикри зад едно бананово дърво, чиито широколистни клони се разперваха като ветрило над главата му. Замъкът насреща му изглеждаше като заспал в знойния слънчев ден.
Измина цял час на трескаво очакване, през който всяка минута разтваряше все повече раната на разочарованието. Все по-често поглеждаше часовника си, защото наближаваше времето, когато трябваше да се отправи към мястото за среща с Жерар. Налагаше се да се откаже да предаде писмото и да получи новини от Елена.
Изведнъж сърцето му започна силно да бие. От другата страна на полянката се очерта добре познат силует. Това не беше неговата любима, а Лолита, която всъщност търсеше и която можеше с няколко само думи да му вдъхне отново сили и кураж. Момичето се беше запътило през парка за Каталина и спря изведнъж, щом чу тихото повикване, като червенина обля лицето й.
– Шт! – прошепна Марко. – Никой не трябва да знае, че те видях! Търсих те, Лолита, за да те помоля да ми направиш една голяма услуга: да предадеш това писмо на Елена. Това не ще ти причини неприятности, нали?
– О, господин Марко, аз се чувствам много щастлива, че ще мога да ви услужа, а също и на госпожица Елена.
– Ти си много добро и благородно момиче, Лолита! Ако един ден имаш нужда от някаква услуга, не се колебай да повикаш на помощ моята признателност.
Лолита му потвърди всичко онова, което му беше казал свещеникът. Елена била гледана с голяма благосклонност от притежателя на замъка и нейното оздравяване било въпрос на дни, след което тя мислеше да се завърне отново при баща си, който бил съгласен да я приеме.
Напълно успокоен, дори радостен, Марко благодари още веднъж на Лолита и забърза към делтата на Таврия, където вече го чакаше приятелят му.
– Е – попита Жерар, – доволен ли си?
– Подобно на скъперник, който е намерил загубеното си съкровище!
И подробно му разказа всичко. По някое време обаче възкликна:
– Ох, дявол да го вземе! Пушката ми! Бях взел ловджийската си пушка, за да не събудя подозрение. Когато прескочих през стената, подпрях я на едно дърво, като мислех да я взема на връщане, но не минах през същото място, пък и бях толкова щастлив, че съвсем забравих за нея...
Хидропланът се плъзна над сините вълни, върху които залязващото слънце хвърляше своите златни отблясъци.
— Искаш ли да те заведа там?
– За пушката ли? Ти се шегуваш... Тя не е важна за мене – извика засмян Марко Сполето.
12. Опасният чек
В часа, когато Марко очакваше появяването на Лолита, скрит зад банановото дърво, от другата страна на замъка в апартамента на графа се разиграваше сцена от съвсем друго естество.
– Вие трябва да знаете онова, което може да се случи!