Графът беше раздразнен и известно време в стаята не се чуваше нищо друго освен шумът от стъпките му и тиктакането на стенния часовник.
С лула в устата Джузепе Боргец бе възседнал като кон един кожен стол и разговаряше с Балдини.
– От Лолита знам, че малката госпожица е влюбена до уши в Марко Сполето. В нейните вени тече корсиканска кръв и не ще е така лесно да бъде отклонена от него, освен ако се употребят по други средства...
– Грубост ли?
– Дявол да го вземе, как детински разсъждавате! Нали аз сам ви препоръчах нежност и най-голяма вежливост?
– Мислиш ли, че сполучих с тях?
– Ваше превъзходителство, вие сте голям неблагодарник! Елена е уверена, че дължи живота си на вас и цялата е изпълнена с признателност. Освен това знам, че тя е трогната от вашата дискретност. Вие сте само на крачка от любовта, но именно тази крачка е най-трудно да се направи. Ето защо пак повтарям, че трябва да се прибегне към по-осезателни средства.
– Какво разбираш под „по-осезателни средства“?
– Тези, които сами по себе си ще изкопаят бездната между нея и любовника й, които ще направят невъзможен брака им.
– Обясни се по-ясно!
– Почакайте малко, не съм ви казал още всичко, господин графе! Съжалявам много, но трябва да ви съобщя, че в Каталина вие имате опасен неприятел!
– Какви глупости дрънкаш? Аз и неприятел! Хайде, остави тези шеги!
Боргец изтегли лулата от ъгъла на устните си, вторачи очи в събеседника си и каза решително:
– Не се шегувам! Един човек се осмели да ми каже, че вие не сте истинският граф Жуан.
Балдини цял побледня, но бързо се съвзе и злъчно извика:
– Аз?!
– Точно така, вие! Този човек претендира, че притежава неоспорими доказателства за това.
Графът сви пренебрежително рамене.
– Ти ми разказваш някаква детска приказка за разбойници, които не съществуват или пък Малмината ти е разбъркала ума със своите карти.
– Не, Ваше превъзходителство! Уверявам ви, че това е много сериозно. Спомняте ли си за една нещастна случка, която стана с вас, когато бяхте на 16 години?
– Нещастна случка?
– Да.
– Паднал съм от коня... Или пък съм се прекатурил от някоя скала... Много е възможно.
– Не, господин графе – ухили се злъчно Джузепе, – едно нараняване с куршум от пушка...
– Дявол да го вземе, съвсем бях забравил за това. Но то няма никакво значение!
– Сигурен ли сте в това? Е добре, човекът, който ми говори за вас, забелязал, че вие не притежавате следата от рана, която истинският граф имаше.
При тези думи някакъв странен блясък светна в очите на граф Жуан и той бързо прекъсна Джузепе:
– И ти смееш да претендираш...
– Аз да претендирам?... Аз нищо, господин графе! Обаче клюката се разнася бързо и никой не знае докъде може да стигне. Разбира се, вие няма от що да се боите... Но обществената хитрост ще ви дебне, ще ви следи и шпионира, ще започне да разпитва за последните десет години, които сте прекарали далеч от тукашните очи... Даже и нищо да няма, хорската злоба ще измисли. А пък ако наистина има нещо...
– Ако наистина има нещо? – граф Жуан се изправи заканително пред Джузепе. – Кой е този човек?
– Бенедето!
– Братът на Елена?
– Да.
– Какво иска той? Пари ли?
– Не! Но можем да го накараме да млъкне.
– Въпреки че всичко това няма значение, бих искал да знам какво имате предвид.
Джузепе Боргец стана от стола си, отиде до вратата, открехна я да провери дали някой не подслушва и след като отново я притвори, приближи до Балдини и разговорът продължи с тих глас. Бракониерът развиваше плана си, а графът отговаряше само с една дума или поклащаше глава. Накрая Джузепе заключи:
– И с един удар вие изкопавате бездънна пропаст между Марко Сполето и „Розата на Каталина“. Не ще ви остане нищо друго, освен да я откъснете, а на вашия добър слуга да дадете тридесет хиляди франка, от които той има нужда, за да се настани в околността на Арнито.
– Тридесет хиляди франка?
– Намирате ли, че те са достатъчни?
– Кой ми гарантира за тебе?
– Това, което лично аз рискувам!
– Добре, така да бъде! Ще получиш своите тридесет хиляди франка...
– Кога?
– След като всичко бъде свършено!
– Чакайте малко! Имам пълно доверие в думата на господин графа, но никой не знае докога ще живее и кога ще умре... Ще ми подпишете един чек. Един малък чек за тридесет хиляди франка, който няма да отида сега да осребря в банката, както можете да си помислите, а който ще ви върна, щом завърша благополучно мисията си. Тогава вие ще ми дадете тридесет нови банкноти по хиляда франка...
– Нахалник! Знаеш ли колко скъпо ми струваш?
– Но това е нищо, Ваше превъзходителство! Ще разчитам да получа от вас един хубав подарък в деня, когато бъдете напълно щастлив!