Выбрать главу

Графът беше раздразнен и известно време в стаята не се чуваше нищо друго освен шумът от стъпките му и тиктакането на стенния часовник.

С лула в устата Джузепе Боргец бе възседнал като кон един кожен стол и разговаряше с Балдини.

– От Лолита знам, че малката госпожица е влюбена до уши в Марко Сполето. В нейните вени тече корсиканска кръв и не ще е така лесно да бъде отклонена от него, освен ако се употребят по други средства...

– Грубост ли?

– Дявол да го вземе, как детински разсъждавате! Нали аз сам ви препоръчах нежност и най-голяма вежливост?

– Мислиш ли, че сполучих с тях?

– Ваше превъзходителство, вие сте голям неблагодарник! Елена е уверена, че дължи живота си на вас и цялата е изпълнена с признателност. Освен това знам, че тя е трогната от вашата дискретност. Вие сте само на крачка от любовта, но именно тази крачка е най-трудно да се направи. Ето защо пак повтарям, че трябва да се прибегне към по-осезателни средства.

– Какво разбираш под „по-осезателни средства“?

– Тези, които сами по себе си ще изкопаят бездната между нея и любовника й, които ще направят невъзможен брака им.

– Обясни се по-ясно!

– Почакайте малко, не съм ви казал още всичко, господин графе! Съжалявам много, но трябва да ви съобщя, че в Каталина вие имате опасен неприятел!

– Какви глупости дрънкаш? Аз и неприятел! Хайде, остави тези шеги!

Боргец изтегли лулата от ъгъла на устните си, вторачи очи в събеседника си и каза решително:

– Не се шегувам! Един човек се осмели да ми каже, че вие не сте истинският граф Жуан.

Балдини цял побледня, но бързо се съвзе и злъчно извика:

– Аз?!

– Точно така, вие! Този човек претендира, че притежава неоспорими доказателства за това.

Графът сви пренебрежително рамене.

– Ти ми разказваш някаква детска приказка за разбойници, които не съществуват или пък Малмината ти е разбъркала ума със своите карти.

– Не, Ваше превъзходителство! Уверявам ви, че това е много сериозно. Спомняте ли си за една нещастна случка, която стана с вас, когато бяхте на 16 години?

– Нещастна случка?

– Да.

– Паднал съм от коня... Или пък съм се прекатурил от някоя скала... Много е възможно.

– Не, господин графе – ухили се злъчно Джузепе, – едно нараняване с куршум от пушка...

– Дявол да го вземе, съвсем бях забравил за това. Но то няма никакво значение!

– Сигурен ли сте в това? Е добре, човекът, който ми говори за вас, забелязал, че вие не притежавате следата от рана, която истинският граф имаше.

При тези думи някакъв странен блясък светна в очите на граф Жуан и той бързо прекъсна Джузепе:

– И ти смееш да претендираш...

– Аз да претендирам?... Аз нищо, господин графе! Обаче клюката се разнася бързо и никой не знае докъде може да стигне. Разбира се, вие няма от що да се боите... Но обществената хитрост ще ви дебне, ще ви следи и шпионира, ще започне да разпитва за последните десет години, които сте прекарали далеч от тукашните очи... Даже и нищо да няма, хорската злоба ще измисли. А пък ако наистина има нещо...

– Ако наистина има нещо? – граф Жуан се изправи заканително пред Джузепе. – Кой е този човек?

– Бенедето!

– Братът на Елена?

– Да.

– Какво иска той? Пари ли?

– Не! Но можем да го накараме да млъкне.

– Въпреки че всичко това няма значение, бих искал да знам какво имате предвид.

Джузепе Боргец стана от стола си, отиде до вратата, открехна я да провери дали някой не подслушва и след като отново я притвори, приближи до Балдини и разговорът продължи с тих глас. Бракониерът развиваше плана си, а графът отговаряше само с една дума или поклащаше глава. Накрая Джузепе заключи:

– И с един удар вие изкопавате бездънна пропаст между Марко Сполето и „Розата на Каталина“. Не ще ви остане нищо друго, освен да я откъснете, а на вашия добър слуга да дадете тридесет хиляди франка, от които той има нужда, за да се настани в околността на Арнито.

– Тридесет хиляди франка?

– Намирате ли, че те са достатъчни?

– Кой ми гарантира за тебе?

– Това, което лично аз рискувам!

– Добре, така да бъде! Ще получиш своите тридесет хиляди франка...

– Кога?

– След като всичко бъде свършено!

– Чакайте малко! Имам пълно доверие в думата на господин графа, но никой не знае докога ще живее и кога ще умре... Ще ми подпишете един чек. Един малък чек за тридесет хиляди франка, който няма да отида сега да осребря в банката, както можете да си помислите, а който ще ви върна, щом завърша благополучно мисията си. Тогава вие ще ми дадете тридесет нови банкноти по хиляда франка...

– Нахалник! Знаеш ли колко скъпо ми струваш?

– Но това е нищо, Ваше превъзходителство! Ще разчитам да получа от вас един хубав подарък в деня, когато бъдете напълно щастлив!