Отивайки си, доктор Малпиер се отби при граф Жуан.
– Намерих нашата болна почти оздравяла, ето защо й позволих да направи една малка разходка из парка. Но смятам, че тя не бива нищо да разбере и нищо да не научи...
– За смъртта на брат си ли?
– Да, предупредете Лолита и прислугата, защото всяка тревога и ново възбуждане могат да причинят отново тежък удар върху нежната й физика и чувствителна душа. Даже ако някой от семейството й дойде, не го оставяйте да влезе при нея. Впрочем аз самият ще предупредя Бепо Калви, щом се върна в Каталина.
– Стражарите току-що си отидоха и знаете ли кого подозират? Марко Сполето!
Малпиер остана изненадан.
– Мисля, че той отсъства от града...
– Видели са го снощи да обикаля около замъка. Сигурно знаете, че между семействата Калви и Сполето съществува много стара, голяма омраза?
– Да, зная. Свещеникът ми разказа и за бурната сцена, която се разиграла миналата седмица на черковния площад. Но аз познавам много добре Марко и не вярвам да е той. Не е способен на подобно дело!
– Вие знаете, че аз съм далеч от тази бъркотия...
Още една причина, за да скриете всичко от Елена. Моля ви, нито дума, нито един намек.
– Разбира се, докторе, разбира се. Бъдете спокоен!
14. Полицейска анкета
Извършената от властите в Сартен анкета определи:
1. Че престъплението било извършено между 16 и 18 часа.
2. Че убиецът, скрит в храстите, е причакал минаването на Бенедето, за да го застреля. Бил е досами него, стрелял с куршум от ловджийска пушка.
3. Че така изненаданата жертва не е била ограбена, защото нито портфейлът му, натъпкан с пари, нито златният му часовник са били откраднати.
Тъй като причина за убийството не е кражбата, пък засадата доказвала, че е нямало скарване или сбиване, тогава не могло да се отнася за нищо друго освен за отмъщение. Кой в Каталина имал да си отмъщава за Бенедето?
Само по себе си едно име се появи на устата на всички: Марко Сполето! И като научиха, че той е идвал него ден в Каталина, и когато старият Бепо Калви засвидетелства, че го е видял да минава въоръжен пред къщата му, и когато Джузепе Боргец донесе в кметството пушката на Марко, която намерил зад стената на замъка, всички решиха единодушно: „Това е той, Марко Сполето! Той е извършил престъплението, като е убил из засада за отмъщение своя заклет враг Бенедето Калви!"
Свещеникът, който още в самото начало се яви като гарант на своя млад приятел, първи протестира срещу страшното обвинение, но пред доказателствата, които се трупаха всеки ден, вярата в невинността му взе да се разклаща.
– Това е невъзможно! – казваше той. – Или ненадейно е полудял...
Той отиде да види родителите на Марко. Разбити от скръб и срам, майката и бащата Сполето плачеха.
– Слушайте, приятели, не знаете ли нещо, с което можете да го защитите?
– Нищо...
– В такъв случай той наистина е загубен...
Старият Доменико Сполето обаче като че се гордееше с постъпката на Марко.
– Той е направил много добре! Защото другият му беше казал: „Пази се!“ Това е стар закон на нашата страна. Това е зов на честта! Нека го търсят сега... Само аз знам къде е...
– Така ли? Къде е?
– Избягал е далеч в непроходимата гора! Там е той и аз, Доменико Сполето, ще отида да му занеса храна!
Свещеникът не намери за нужно да противоречи на нещастния старик, който се разхождаше из дома си, подпрян на дебелия бастун, и повтаряше:
– Там, в непроходимата гора...
Държана в неведение за събитията, през това време Елена правеше дълги разходки из парка на замъка. Когато един ден четеше под сянката на кестеновите дървета, излегнала се в дълъг сламен стол, вниманието й бе привлечено от възбуден разговор. Върху възвишението, почти над самата полянка, градинарят Мартен засаждаше здравец със своя помощник, като оформяше една странична алея.
– Изглежда – казваше помощникът, – че са арестували Марко Сполето в Бизерта, голямото африканско пристанище, и щели да го отведат скоро във Франция.
Елена скочи бързо, обхваната от ужас.
– Кой би могъл да предполага – отговаряше Мартен, – че този толкова добър и спокоен млад човек ще убие Бенедето...
Струваше й се, че попада в някакъв кошмар.
– Може би не всички обвинения са основателни!
– Какво искаш да кажеш с това? Да не би да искаш да оправдаеш един убиец?
– Все пак има хора, които са за, други са против...
Той не можа да довърши, защото Елена пресече плета от шубраци, който ги разделяше, и извика:
– Какво казвате? Какво казвате?